Веднага щом Табита заговори, Кстаска отново насочи вниманието си към нея.
— Каква е тази? — попита съществото.
— Кстаска, това е капитан Табита Джут. Пилот на прекрасния кораб „Алис Лидъл“. Табита, запознай се с Кстаска — представи ги Марко. — Кстаска е херувим. Петият член на „Контрабандистите“.
— Да — отвърна Кстаска.
Създанието се завъртя под слънчевите лъчи. Костюмът му внезапно се изду и заблестя в цветовете на дъгата. Табита нямаше представа на какво казва „да“. Звучеше властно, бездушно и категорично. Никога не бе чувала толкова осъдително потвърждение.
— По-късно ще поговорим за това — бързо каза на Кстаска Марко. — Табита — обърна се към нея той, като я хвана за ръката и я накара да погледне към замразения труп. — Трябва да те запозная с още някой, много важен за всички нас. Това е Хана Су, Нашата мениджърка.
При тези думи мъртвата жена се откъсна от унеса си.
— О — изхъхри тя през ларингофона си. — Вие сте тук. Всички сте тук. Виждам ви. Всички сте застанали около мен.
— Всички сме тук, Хана — потвърди Марко. — И сме готови за представлението.
— Да, Марко — отвърна Хана. — Виждам ви. Виждам всички ви. Но коя е тази с вас? От Тритон ли е? Не съм чувала нищо за тях. Но хората днес са толкова неблагонадеждни. Не като едно време…
— Хана, тя е нашият нов пилот. Това е Табита Джут. Прощавай, че те прекъсвам, но проблемът е спешен, дължим на Табита малко пари.
— Колко? — изхриптя ларингофонът на Хана Су.
— Двеста й петдесет скутари — високо заяви Табита. За пръв път й се случваше да разговаря с мъртвец. — Хиляда и петстотин, ако ще ги карам до Титан.
Тъй като не знаеше нищо за Избраните замразени и какво би могло да е особеното им, привилегировано мислене, тя реши, че трябва колкото може по-бързо да я разтревожи.
Изглежда успя. А може би това бе само ритуал, същият като с жив клиент.
— Ужасно много.
— Първо трябва да направи ремонт — поясни Марко.
— Първо трябва да получи двеста и петдесет скутари — поправи го Табита. — За това, че го докара до тук.
— Не зная, Марко — без изобщо да обръща внимание на думите й, продължи Хана Су. — Много е.
Той се наведе и настойчиво размаха ръце пред слепите очи на мъртвата.
— Трябва незабавно да уредим въпроса, Хана. Искам да кажа, че нямаме време да го обсъждаме. След представлението пак ще поговорим.
— Ами обичайният транспорт, онези мили момчета от Армстронг Сюлебейн?
— Те не бяха благонадеждни, Хана — отвърна Марко. — Трябваше да ги освободя. Виж, на Табита може да се разчита.
— Дааа… — замислено прошепна ларингофонът. — Виждам, че аурата й е силна. Тя е сериозен сътрудник, Марко. Нейният принос ще бъде решителен.
— Страхотно — измърмори Табита. — Е, трябва да кажа, че ме ласкаете. — Тя се намръщи на всички наоколо. Освен Кстаска, те избягваха погледа й. Херувимът продължаваше да я наблюдава. Приличаше на идол, приклекнал пред нея върху поднос от неръждаема стомана. Абаносов идол с очи от рубини.
Табита бързо се извърна.
— Ами вашият принос? — каза на Хана тя и започна да рови с крак несъществуващата пръст. Подът изглежда беше със скалопорово покритие. — Няма да имате никакъв кораб, ако още сега не получа двеста и петдесет скутари. Марко ще ви обясни всичко. Има ли наблизо телефон?
— Трябва да й платиш, Марко — промълви мъртвата.
— Нямам пари — отвърна той.
— Нито пък аз, скъпи — каза ларингофонът на Хана Су. Изведнъж гласът й стана рязък. А може просто да се дължеше на техниката.
— Живеете тук — възкликна Табита и в същия момент осъзна, че би могла да подбере по-точен глагол, — и очаквате да ви повярвам?
— Невинаги й дават Ливадата — защити я Саския.
— Не мога да ти платя преди представлението, Табита. Когато получа парите от Мъркюри Гардън.
Марко махна с ръка.
— Трябва да вземем аванс.
— Пак ли?
— Този път договорът ни е за много пари — възрази той. — Спомни си за какъв договор става дума, Хана. Не е както обикновено, забрави ли?
— От Тритон ли е приятелката ти, Марко? — попита покойната. — От много отдавна не съм чувала нищо за Тритон. Надявам се, че капеланите не са откри…
— Табита ни е голяма почитателка, Хана — прекъсна я Марко. — Дойде да ни гледа с Тал в Скиапарели.