— Ах, Скиапарели — носталгично въздъхна Хана Су.
Табита рязко изсумтя. Бе й писнало от всички тях. Тя се завъртя и зарея поглед към нежно зелените просеки в илюзорната гора. Не искаше да изгуби пътеката за обратно.
— Спомням си го. Ароматът на прасковен цвят на Гранд канал. Седяхме в кервансарая и разговаряхме за нов синтез на изкуството и инженерството. Оранжева мъгла…
— Донесохме ти касета, Хана — заяви Марко и се приближи до Табита.
Тя подозрително го изгледа. Той избягваше очите й.
— Чудесна е — продължи Марко. — Донесохме я за теб, за да я споделиш с твоя приятел.
— Касета ли? — неуверено попита Хана. — От Тритон ли е?
— Да. Точно така, Хана. От Тритон.
— Добре. Добре. Пусни я.
Марко се пресегна под облака и изключи генерираната среда.
Кстаска неочаквано се раздвижи.
— Не така — пискливо изропта съществото и се спусна отгоре му.
— Трябва да виждам какво правя! — отвърна Марко. Като отблъскваше херувима с една ръка, с другата той грабна чантата на Табита и разкопча ципа.
Табита се съпротивляваше, но Марко не пускаше ремъка, бръкна вътре и започна да рови. Тя знаеше какво ще извади: празна черна касета без етикет.
Той я откри и я вкара в устройството до главата на Хана.
— О — без да разбира какво става наоколо, възкликна мъртвата жена. — Очарователно е. Наистина очарователно.
Облакът й беше изчезнал, наред с цялата Ливада: дървета, трева, слънце, всичко. Хана Су лежеше в сив найлонов спален чувал върху плоскост от неръждаема стомана, от която капеше вода. По цялата й глава имаше електроди и в косата й искреше скреж.
Намираха се в малка пещера, пълна със стазагенератори и микровълнови прожектори за насочено топене. Изгубил ориентация, Тал уплашено полетя, блъсна се в прозореца и падна върху широк перваз от бяла пластмаса. На стъклото остана петно кондензирана влага.
Табита се огледа наоколо. Камерата на Хана представляваше един от верига различни по големина балони, изпъкващи от стените на огромна, усойна Пещера. Под тях се простираха успоредни редици криогенни фризери.
— Сигурно казват, че идва помощ! — радостно възкликна Хана.
23.
Преди Кстаска да успее да върне Ливадата, се озоваха в Каютата, Долината на царете и Голата планина. Съществото с мърморене възстанови пейзажа с върха на опашката си.
Хана Су отново мирно лежеше в облака си и кристалните решетки леко се местеха под кожата на лицето й, докато слушаше записа. Слънцето блестеше високо в небето. В същата гора пееха същите птички.
— Добре — решително каза Марко, извади касетата от облака и я избърса с ръкав.
— Марко? — попита Хана Су. — Още ли си тук, Марко?
Той не й обърна внимание. Разглеждаше касетата и проверяваше още колко е останало.
— Чу ли това, Хана? Успя ли да го чуеш?
— О… — въздъхна тя. — Те са тук. Още са тук. Усещам всички им наоколо.
— Аха — без да я слуша, измърмори Марко. — Виж, миличка, трябва да тръгваме. Време е за представлението. — Той я потупа по съсухреното рамо. — Ела, Тал. — Близнаците бяха взели папагала и го люлееха на ръце, свели глави над разрешената му перушина.
— Ами парите, Марко? — мрачно попита Табита. Оставаха двайсет и две минути. Можеха да й показват колкото си искат въображаеми светове, да я бомбардират с толкова много глупости, че да й се завие свят, да подхвърлят касети в чантата й и да вадят живи знамена на всички държави от ушите й, но не бяха в състояние да я скрият от ченгетата. Ченгетата от Скиапарели щяха да кажат на еладелдийците, а еладелдийците можеха да я открият дори тук, в дълбините на Изобилие, и да й отнемат „Алис“. Отчаяна, Табита съзнаваше, че обича този очукан малък кораб, макар изобщо да не го проявяваше. И никога да не му го бе казвала.
Марко я поведе към гората. Отново излязоха на стълбището.
— Веднага след представлението. На мига — обеща той и се пресегна да вземе Тал от Саския. — Всички ли сме тук? Могул? Кстаска?
— Тогава ще е късно, Марко!
Марко внезапно спря едно стъпало над нея и успокоително я хвана за ръце.
— Не се безпокой. Толкова ли се страхуваш? Обади им се. Кажи им, че парите са на път.
— Как ли не — гневно отвърна Табита. — Взе ли си касетата? Или пак е при мен?
— Нали каза, че ще я носиш?