В далечината чу, че роботите тътнат след нея.
Отчаяна, тя се затича покрай метален парапет. Когато стигна до средата, приклекна и скочи в бездната.
И падна.
Приземи се с тежко тупване върху бавно тътрещ се конвейер сред парчета разтопен и втвърден на буци метал. Като застана на едно коляно и бясно размаха ръце, Табита успя да запази равновесието и чантата си. После погледна нагоре.
По перилата над нея светеха малките червени лампички на роботите.
Отново провери монитора си. Конвейерът бавно, но сигурно я отнасяше в погрешната посока.
Тя скочи от лентата. Токът й се закачи, за ръба и глезенът й болезнено се изви. Остана просната върху голия цимент, задъхана и стенеща от болка.
Нисък звук от затваряне на стоманени челюсти и скърцане на пресован метал й подсказа, че се е измъкнала на косъм.
Табита седна и заразтрива крака си. После погледна монитора. За нейна изненада екранът внезапно се проясни и за миг й показа съвършено чиста картина на „Алис Лидъл“ с все още отворен трюм и разпънати кранове. Управляваха ги Марко Мец и Могул Зодиак. Товареха на кораба багаж от разхвърляна купчина.
Имаше ужасно много багаж.
Крановете го издигаха в трюма.
После образът заподскача и се стопи.
Табита извика, изправи се и едва отново не падна, когато изкълченият й глезен отказа да издържи тежестта й.
В този момент покрай главата й профуча нещо яркозелено, което лъщеше в задимения мрак.
— Последвай ме! Последвай ме! Последвай ме! — изпя нещото.
Като куцаше и се облягаше на тръбопроводите, Табита продължи до следващия ъгъл, където спря за миг на един крак и заразтрива пулсиращия си глезен.
Папагалът бе кацнал върху капака на висока машина и издаваше звук, който съвсем точно имитираше отварящия се покрив на трюма на „Алис“.
Табита си спомни как извънземното ги беше извело от пещерите, когато най-после успя да спре таксито.
— Продължавай! — извика му тя. Стъпките й закънтяха по стъпалата на спирално стълбище, издигащо се между редици безмълвни, пусти кораби: „Василий-Свенсгаард Дромедари“, фраймахерски „Игъл“, „Минимъм Куарклет“, представата на някой тлъст инфократ за статусен символ. Тал летеше над главата й сред черното желязо и измазаните със сажди корпуси.
— Срити ойгенвелд! — изкряска той. Гласът му отекна в шахтата. После птицата изчезна.
Табита знаеше, че е високо над дъното на доковете. Балансираше върху стоманена решетка, която представляваше част от вита шахта без стени. Отгоре, вляво от нея нещо голямо бързо започна да се спуска по шахтата.
Отчаяно заопипва в сенките отстрани и грабна първото, което й попадна под ръка. То й се изплъзна и Табита изгуби равновесие. Чантата й се свлече от рамото и я удари по бедрото. Тя се претърколи на пода в мрака.
Асансьорната кабина изтътна на сантиметри от краката й, докато се измъкваше през плъзгащата се врата в сумрачен хангар.
Табита извика и погледна нагоре.
Над нея се извисяваше бергенски „Таласъм“.
„Алис Лидъл“.
26.
Задъхана, Табита скочи на крака и се облегна на стената до асансьора.
— Табита! — радостно възкликна Могул Зодиак, сякаш я посрещаше на вечерно парти.
Марко Мец се втурна към нея с широко разперени ръце.
— Табита, слава Богу, че си невредима!
Бяха натоварили целия багаж и крановете бяха прибрани. Вратите на трюма все още бяха отворени. Тал бе кацнал на една от тях и весело й подсвирна.
— Радвам се, че се чувствате като у дома си — извика Табита, избягна прегръдката на Марко и енергично закуцука към кораба си. — Много сте сръчни с машините, а? — Спомни си колко внимателно бе наблюдавал всичко, когато му показваше трюма. — С моите машини!
— Добре де, нали знаеш, човек се учи.
— Забелязала съм. — Тя набра командата на монитора си, за да отвори предния ляв шлюз.
— Всъщност, с повечето неща се справи Саския.
— Какво?
Табита погледна към слабата тъмна фигура в синя пижама. Беше взела Саския за Могул. Близначката си бе обръснала мустачките.
Саския с престорена скромност наведе глава и дяволито надникна към Табита изпод извитите си вежди. Тя разпери ръце в безпомощен жест, точна имитация на позата на Марко. Между дланите й за миг проблесна пъстър звезден прах и изчезна.