Кои са серафимите? По-добре попитайте съществува ли дума, с която да бъдат описани: Те са организация, култ, независима държава — серафимите са това, което са. Според архивите, серафимите се появили преди деветнайсет години след сливането на Храма на Абраксас с дискредитираната фирма за хирургичен софтуер „Фриуин Майсан Тобърмори“.
Направила състояние с козметични ампутации и примитивни модерни протези, ФМТ агресивно изплува от мрачния облак на полицейското разследване, като внезапно се обяви за месианска, евангелизаторска и елитистка организация. Като се възползва от някои проницателни бизнес съвети, Кайса Тобърмори (чиято юридическа самоличност също беше съмнителна след програма за селективни замени, оставила личността й в две тела, едното в Ню Цюрих, другото в Хонконг) реорганизира фирмата на основата на принципа за „автопластична трансцендентност“. „ЗАЩО ДА ПРОМЕНЯТЕ РАЗУМА СИ? ПРОМЕНЕТЕ СВОЕТО ТЯЛО“ — гласи рекламата в една от малкото оцелели брошури от началната фаза на новата кампания.
Пропагандата на ФМТ проникваше във всеки бар и обществена чакалня, рекламните й материали задръстваха електронната поща. Посланието се появяваше навсякъде, където имаше недоволни. Не че някой друг, освен извънредно богатите, можеше да си позволи предлаганите от ФМТ услуги. Политиката на рекламиране сред финансово непълноценните представляваше интегрална част от корпоративната козметика. Изключителността не струва нищо, без завистта на околните.
Слуховете, че процедурите на ФМТ включват използване на жлези от нищо неподозиращи донори от Третия свят може да са били елемент от коварната кампания, възможно е и да са истина. Във всеки случай, те изобщо не бяха доказани, защото в този момент ФМТ привлече вниманието на ендокринните барони на Абраксас и цялата история се завъртя на по-бързи обороти.
Храмът на Абраксас нямаше нужда да се саморекламира, да набира вярващи или дори да експлоатира онеправданите. Той просто изискваше жертви и неговите последователи се тълпяха като овце пред олтарите му. Въпреки това, когато видяха какво става във ФМТ, йерарсите му решиха, че подаянията на вярващите не са им достатъчни.
И на двете страни им хрумна, че имат какво да предложат на другата, за да спечелят още повече. Бяха разменени писма. До този момент бяха обещавали на богатите и доверчивите инженерството на самоусъвършенстването или услугите на древен бог. Оттам оставаше съвсем малка крачка да им обещаят неограничено физическо съвършенство. Ловко използвайки чадъра на нестопанския статус и данъчните облекчения на орбиталната църква, ФМТ безследно изчезна и Храмът на Абраксас се попълни с нов висш ешелон: серафимите.
И оттам нататък не се знае нищо. Докато бизнес експертите и медийните теолози спореха за времевото и пространственото значение на сливането, докато биоархитектите и специалистите по евгеника избирателно и тайно бяха примамвани нависоко с удивителни, да не кажем отвратителни обещания, портите на храма останаха здраво затворени за очите на неверниците. Не бе разгласено нито изявление, нито комюнике. Акциите на Абраксас държаха високи позиции по световните борси, но серафимите мълчаха.
Капела също не се намеси.
Оттогава няма почти никаква информация. Отначало масовото преобразяване на вярващите предотврати обичайното изтичане на дезертьори, разказващи сензационни истории. Малкото, известно ни за преливането на Висшата кабала на Абраксас и повечето от бившия директорски борд на ФМТ в Серафимски съвет, състоящ се главно от аватари на Кайса Тобърмори, дължим на група побъркани инфокомандоси от „Шу Джин Нетуърк Нюз“. Труповете им никога не бяха открити. Абраксас и ФМТ създадоха серафимите, а серафимите създадоха херувимите, които живееха в космоса, homo ulterior, космическите сърфисти.
Всеки знае как изглеждат херувимите, макар че никой не очаква да ги види. Металически черни, с тъмночервени очи и голяма глава, малцина от тях са по-дълги от метър. Без окосмяване, безкраки и безполови, те се носят из космоса или предизвикват гравитацията с малките си летящи чинии и приличат на бебета демони, рожба на въображението на по-емоционалните ръководители на испанската Инквизиция. Винаги носят прозрачни найлонови костюми, чиято оптична микроелектрическа верига постоянно блести във всички цветове на дъгата. С вдигнати качулки те могат да престояват значителни периоди от време във вакуума. На планетите се чувстват по-неспокойно и повечето ги презират. Самите те рожба на биоинженерството, херувимите имат склонност към всякаква електроника и, използват разнообразни инструменти и машини с помощта на протезни опашки, които включват в основата на гръбначния си стълб.