Там, на Изобилие, по средата на представлението Могул й Кстаска ограбиха банка. Имахме алиби. Къде сме били ли, ами бяхме в Мъркюри Гардън, полицай, бяхме на сцената. Гледаха ни всички ония хора. Уреди го Хана, тя проникна в информационната мрежа, няма да повярваш на какво е способна. А Изобилие е едно от местата, където все още има истински пари и когато казвам истински пари, имам предвид злато. Предполагам; че никога не си виждала. Нали знаеш, някога целият живот на Земята бил основан на този метал. Вече никъде в системата няма злато, нито на Марс, нито в Пояса, никъде.
Там обаче пазеха цял чувал злато. Много голям чувал. Както ти казах, Табита, ние сме богати! Има само един проблем. Не е просто да го използваш. Не можеш да си платиш с него горивото. Това там квитанцията ли е? Боже мой. Добре. Няма проблем.
Искаш ли да ти го покажа? Иска ми се да можех. Иска ми се да можех да ти го покажа, това щеше да улесни всичко. Иска ми се да можех да ти позволя да го докоснеш. Иска ми се да можеше да си съблечеш всичките дрехи и да се къпеш в… Добре. Добре. Е, не мога. Точно това е проблемът. Не мога, защото е затворено, включена е аларма, поставени са взривни капани и така нататък, а ние нямаме необходимите инструменти. Но на Титан има хора, които могат да решат проблема. На Титан ще го обърнем в пари, които можеш да харчиш. Ако парите те правят нервна, можем да го обърнем в кредит, страхотен стопроцентов кредит, кредит, на каквото име си избереш. Само трябва да ни закараш на Титан. Със златото.
Можех да наема всеки. Абсолютно, всеки. Можех да наема ония хора, за който приказваше Хана. Но не исках тях. Исках теб. Разбрах го, още щом те видях, още в първия миг. И се оказах прав. Ти се справи чудесно. Е, не мина толкова добре и ти навлякохме доста проблеми, иска ми се да можех да изразя колко съжалявам за това. Ако бях в състояние да ти платя веднага и да ти се махнем от главата… знаеш ли, бих могъл да почистя това опърлено кичурче от косата ти, ако… Добре, не, Табита: ако бях в състояние да ти платя веднага, ако имаше някакъв начин да го направя, повярвай ми, нямаше да се колебая. Но знаеш ли — и сега съм абсолютно откровен с теб, трябва да съм откровен, радвам се, че стана така. Зареден ли е вече резервоарът? Между другото, колко побира? Знаеш ли, има последен модел „Шиняцу“… Добре. Добре. Всъщност, не, радвам се, че стана така, защото това означава, че ще прекарам повече време с теб. Разбирам, че в момента нямаш много добро мнение за мен, но искам да знаеш, че те смятам за чудесна. Все още съм луд по теб. Когато ме опознаеш по-добре, ще откриеш, че не съм толкова лош човек. Навярно с мен не е толкова лесно, колкото с други. С големите хора никога не е лесно. Това е самата истина.
— Ами записът? — попита Табита.
— Записът ли? Какъв запис?
— Касетата, която скри в моята чанта, Марко. Която накара да изслуша Хана Су.
— А. Оная касета.
— Да. Оная касета.
— Добре, ще ти кажа. Това е касета призрак — отвърна Марко. — Поръчах я в Скиапарели. Затова се наложи да те оставя на купона и да взема касетата.
Тя даде знак на палернианеца, който зареждаше резервоара.
— Какво означава „касета призрак“?
— Малко охранително устройство за дома, офиса или колата ти. И чудесно средство за взломове. Много са убедителни. Държат се като човек, който се движи наоколо, като истински човек. Жизнени признаци, шумове, смущения. На наблюдателните камери приличат на човешка сянка. Спомняш ли си какво каза Хана? Като че ли идва помощ, така каза. Това е то касетата призрак. Всичко, което ти трябва, за да объркаш някой взломаджия. Или пък, и точно това му е хубавото, ченгетата.
— Значи са си помислили, че в оня фризер има крадец, така ли?
— Точно така. Искахме да объркаме ченгетата. Да ги накараме да си помислят, че обирът е във фризерите, а не в банката.
Табита почука с нокът по предните си зъби и разсеяно се загледа в трафика на задните скенери. Чувстваше се по-добре. Не вярваше на тази негова смешна история за стражари и апаши — не можеше да съществува толкова тъпа банка, която да пази всичко ценно на Изобилие, нали? — но не бе и очаквала друго от него. Знаеше, че той продължава да я подценява и това я окуражаваше.