— Внимателно — лаконично го предупреди Табита.
— Хайде, Кстаска, можеш да го направиш по всяко време.
— Не може!
Марко несръчно издърпа глава от люка и удари рамото си в рамката.
— Тя трябва да се храни — настойчиво отвърна той. — Няма да повреди нищо.
— Искам веднага да я изкараш навън.
Докато говореше, Кстаска се стрелна през люка покрай него, издигна се до тавана и увисна там, вперила поглед в Табита. Очите й осветяваха коридора.
— Имаш забележителен кораб, капитане.
Табита избягна погледа й.
— Много благодаря — отвърна тя.
— Възможно е да не знаеш колко е забележителен — отбеляза Кстаска.
Табита потръпна и удари Марко по ръката с опакото на дланта си.
— Кажи на онова нещо да ми се махне от главата, Марко!
— Осевият ключов кристал проявява силен рефрактивен дисонанс, капитане — неумолимо продължавате Кстаска.
— Известно ми е! — отсече Табита. Тя коленичи на стената и затвори капака на люка.
— Искаш ли да го стабилизирам?
— Не! Марко!
Той подскочи напред и щракна с пръсти, сякаш викаше Тал.
— Хей, Кстаска, защо не дойдеш да видиш какво правят Близнаците?
Това изглежда подейства. Херувимът се отблъсна от тавана и се заизвива към трюма.
— Просто го дръж надалеч оттук, Марко, ясно ли е? Щом му харесва, да излезе навън. Но по-късно!
В слушалките й се разнесе глас. Беше палернианецът. — Вече сте готови за тръгване, „Алис Лидъл“.
Табита бързо заплува по коридора покрай трюма. Предният шлюз продължаваше да е отворен. За херметизация изобщо не можеше и да става дума. Близнаците Зодиак се носеха до предния десен шлюз и зяпаха навън през илюминатора. Когато Табита минаваше покрай нея на път за кабината, Саския се обърна.
— Видя ли я? — попита тя.
— Кого да видя? — нетърпеливо каза Табита.
— Там навън — прибави Могул и разсеяно махна по посока на горивната станция.
Табита се пъхна в мрежата, без да си направи труд да отговори.
— Прилича на ченге — лениво се обади Саския.
Кръвта на Табита се вледени.
— Приказваше с палернианеца — безмилостно продължи акробатката.
— Онзи с маркучите — допълни брат й.
Табита фокусира скенерите. Три от тях показваха сочещия палернианец и ченгето с лъскав черен боен костюм, което гледаше към кораба. Като че ли очите му бяха вперени право в камерите.
Табита включи двигателите.
Докато напускаха дока, по радиостанцията завиха алармени сигнали от други кораби, подмятани във въздуха от изхвърлените от „Алис Лидъл“ газове. Все още в коридора, Марко Мец заотскача от стените, като викаше от болка и изненада! После влетя в кабината.
— Ами ремонтът? — разтривайки главата си, попита той.
— Всички по местата си, Марко — отвърна Табита. — Заминаваме.
31.
В илюминатора и по всички монитори блещукаха звезди. „Алис Лидъл“ сякаш стоеше на едно място, макар че всъщност стремглаво се носеше в мрака.
Табита се чудеше дали не е по-разумно да остане във Възела. Навярно реакцията й бе прибързана. Петнайсет минути по-късно „Алис“ я информира, че ги преследва патрулен крайцер. Не беше реагирала прибързано.
Дисплеите на борда премигваха в розово и синьо. Бе изключила гласа на корабната личност, не искаше да обсъжда проблема. Сатурн беше в афелий: скокът трябваше да е направо и надолу.
В кабината влезе Марко.
— Преследват ли ни?
Щеше да отнеме доста време, поне месец, смяташе тя, даже, повече, ако спряха в Пояса за кристал. Колкото и да се страхуваше за „Алис“, предпочиташе да свърши колкото може по-скоро с този кошмар.
— Преследват ни — отвърна Табита. — По дяволите. По дяволите!
Той удари по пода с юмрук и се издигна към тавана. Гласът му звучеше озадачено, обидено. Не можел да проумее защо ченгетата били толкова нелюбезни.
Във всеки случай, Табита изобщо не беше убедена, че остатъкът в чипа ще им осигури нормален ремонт. Цените в Пояса бяха невероятни. Разполагаха с всички материали, просто не обичаха да си цапат ръцете.
Марко разпери ръце над пулта и се загледа в датчиците. Чуваше напрегнатото му дишане.
— Настигат ли ни?
Не, щеше да продължи до Титан и да накара Марко да плати за пълен ремонт. Чак до пребоядисването и фалшифицирането на дневника, ако се стигнеше дотам.