— Мога и сама да се оправям. Не искам никого.
— Поразмърдай си малко мозъка. Представяш ли си какво ще си помисли полицията, когато разбере, че живеем само двамата под един покрив? Ще разберат, че сме любовници, а това е нещо, което те не трябва да знаят. Когато започнат разследването, те ще видят, че ти, Дестър и прислужницата спите тук, а аз в апартамента над гаража. Аз идвам през деня, когато прислужницата е наоколо. Никога не затваряме вратите. Никога нямаме възможност да се любим. Разбираш ли? Трябва да го направим, иначе ще си вземем белята.
— Не ми харесва, Глин, много е опасно.
— Много по-малко опасно, отколкото ако няма прислужница. Когато тя пристигне, трябва да и се довериш. Кажи и, че Дестър не е добре. Той е в стаята си и не трябва да бъде обезпокояван. Надяваш се, че ще го преместиш другаде след ден-два. В сряда той ще замине за санаториума, ако всичко се развива според плана. Тя трябва да види, че той влиза в колата и да се закълне, че го е видяла да напуска къщата.
— Искаш да кажеш, че ще я оставиш да види трупа? — повиши рязко глас Хелън.
— Не, естествено. За бога, не бъди толкова тъпа. Тя ще види мене като слизам по стъпалата, облечен с палтото и шапката на Дестър. Осветлението ще е слабо и тя ще види един мъж, който слиза надолу. С малко късмет няма да разбере разликата, защото никога няма да е виждала Дестър.
— Твърде опасно е.
— Въобще не е опасно. Аз ще наглася всичко. Не ми възразявай, а върви и ангажирай момичето. Това е всичко, което искам от теб. Аз ще свърша останалото.
— Надявам се, че знаеш какво правиш — притеснено каза Хелън. — Ако тя е вкъщи, как ще го измъкнем от фризера?
— Ще го измисля. Едно по едно.
— Тя може да надникне във фризера.
— Може, но няма да го направи. Ще наглася нещо утре, преди да дойде тя. В момента имам достатъчно да премисля. Имах тежък ден. По-добре да поспиш малко.
— Тук ли ще спиш?
— Не. Започваме отсега да се държим така, както ще ни се наложи по-нататък.
— Ще ме оставиш тук сама?
Аз тръгнах към вратата.
— Не се страхувай от него. Той няма да стане и да те безпокои през нощта.
Излязох в преддверието, отворих входната врата и излязох в тъмната, хладна нощ.
Веднага след като влязох в апартамента над гаража, заключих, съблякох се и си легнах. Запалих цигара и започнах да се боря с главния проблем: съвършения, безпогрешния план на убийството.
Рано или късно трябваше да извадя тялото от фризера и да го поставя някъде, където полицията щеше да го открие. Присъствието на прислужница в къщата щеше да усложни нещата, но бях уверен, че е необходимо. Щеше да е голямо постижение, ако можех да го изнеса от къщи, без някой да ме види, макар че щях да скрия тялото под куп постелки в буика. Не можех да използвам ролса; беше твърде познат.
Поне имах време да съставя план. Трябваше също да си измисля алиби, докато изхвърля тялото, и алибито трябваше да издържи.
Трябваше да помисля за Хелън, за да съм сигурен, че тя също е вън от опасност. Не се самозалъгвах, че тя ще приеме съдбата си, ако сгреши нещо и я хванат. Щеше да ме повлече и мене. Бях напълно сигурен.
Ето защо продължих да се боря с проблема.
Малко след девет часа на другата сутрин отидох в къщата и се качих до спалнята на Дестър. Когато стигнах до вратата, Хелън се появи от нейната стая. Беше все още по нощница, върху която беше наметнала светлосивия си копринен халат. Изкушавах се да се позабавлявам. Изглеждаше много добре в тия одежди, но имаше да се върши работа. Оставих изкушението зад себе си.
— По-добре се облечи. Имаме много работа — казах аз и влязох в стаята на Дестър. Извадих от гардероба двата куфара, в които бях донесъл уискито, оставих ги на леглото, свалих бутилките от горния рафт и ги наредих в куфарите.
Хелън дойде до вратата.
— Какво правиш?
— Запечатвам фризера.
— Запечатваш какво?
Обърнах се да я погледна.
— Демонстрирам ти, че имам малко мозък. Този фризер трябва да остане затворен, но в същото време не трябва да е заключен. За да стои капакът затворен, трябва да се сложи нещо върху него, което изисква известно усилие да се премести. Ще наредя всичките бутилки отгоре.
— Няма да бъде много трудно да се махнат.
— Точно така. Няма да е трудно, но никой разумен човек няма да го направи. Ще кажеш на момичето, че фризерът е празен. Ще изглеждаш съвсем естествена. Тя няма да премести всичките тия бутилки само за да докаже, че лъжеш. Никой не може да бъде толкова тъп.
— По-безопасно е да се заключи.
— Така си мислиш. Това ще възбуди любопитството и. Чувала ли си някога за кутията на Пандора1? Това е същото. Защо да се заключва един празен фризер? Това е най-добрият начин.