— Съгласен съм с това — измърмори възрастният човек.
— На второ място — продължи докторът, — трябва да те предупредя, че не бях в състояние да установя местонахождението на приятеля ти Уоли Редмънд. Жена му не знае къде е, нито пък неговият продуцент. Мики Денис мисли, че се е запилял на някакъв гуляй. Но аз имам собствена теория. Той изглежда е изчезнал напълно!
— Потвърждавам и това — съгласи се професорът.
— Трето и последно — продължи Трейгър. — Напълно съм убеден, че мъжът, който се нарича професор Ларок, наистина е направил от теб обект на своите хипнотични възможности и щом те вкара в дълбок транс, започва да ти чете от „Алиса в страната на чудесата“ и ти внушава, че участваш като главен герой в действието. При което поставя мускал с течност с надпис „Изпий ме“ в ръката ти и си отива.
— Отчасти го потвърждавам — кимна професор Ларок. — Вярно е, че въвеждам мис Едем в рецептивно състояние с помощта на това, което вие избрахте да наричате хипноза. Вярно е също, че й внушавам да влезе в света на Алиса като Алиса. Но с това свършва моята намеса. Не е нужно да й чета книгата, нито пък да прибягвам до измама, като поставям мускал с течност, както твърдите. Повярвайте ми, аз също бях удивен, и то не по-малко от вас, когато разбрах, че тя е донесла такъв интересен сувенир от невероятното си преживяване.
— Пригответе се да се удивите още повече — изрече мрачно доктор Трейгър. Той измъкна малката бутилка от джоба си и с нея късче хартия.
— Какво е това, докторе? — поинтересува се Ева Едем.
— Сертификат, издаден от „Хедън и Хедън“, индустриални химици — обясни психиатърът. — Занесох им този интересен сувенир, както го нарече твоят приятел, за анализ в лабораторията им.
Той й подаде отчета.
— Прочети го сама. Ако познанията ти по химия не са достатъчни, аз ще ти кажа, че H2O означава вода — усмихна се докторът. — Да, точно така е. Тази бутилка не съдържа нищо друго, освен петнадесет грама вода.
Трейгър се обърна и втренчи поглед в професора.
— Нещо да кажете за това? — попита той.
— Почти нищо — отвърна усмихнато старият човек. — Никак не ме учудва, че не сте успели да откриете името ми нито в регистрите, нито в Указателя на града, нито в Академичните списъци. Както мис Едем вече знае, аз пресичам това място веднъж на много години. Освен това трябва да ви кажа, че Ларок не е истинското ми презиме. Ако бяхте помислили малко, щяхте сам да установите, че то е анаграма от Карол.
— Да не искате да кажете…
— Че съм Луис Карол, или по-точно Чарлс Лътуидж Доджсън? Разбира се, че не. Аз имах честта да бъда негов възпитаник в Оксфорд и бяхме наистина много близки.
— Но Луис Карол е умрял през 1898 година! — възкликна Трейгър.
— О, вие сте се заинтересували от датите — отново се усмихна възрастният човек. — Виждам, че не сте чак толкова скептичен, за какъвто се представяте.
Трейгър усети, че губи почва под краката си, и тогава си спомни правилото — нападението е най-добрата защита.
— Къде е Уоли Редмънд? — нанесе той удара си.
— С Дукесата от Тауърс — отговори професор Ларок. — Поне така предполагам. Той реши да премине на другата страна за постоянно. За него избрах Питър Ибетсън. Аз съм ограничен в областта на литературата, която директно внушава авторовата мечта, но е с много малко поле на действие. Все още имам за продан „Smirt“ на Кабъл и „Момчето от джунглата“ на Киплинг. Но съм сигурен, че няма да пласирам Лъвкрафт — прекалено е ужасен. — Той погледна Ева Едем. — За щастие, както вече ви казах, запазил съм нещо много специално за вас. Доволен съм, че се решихте на тази стъпка. Щом ви видях, вие ми станахте симпатична. Почувствах погребаното под бляскавото лустро малко момиче, също както почувствах малкото момче в мистър Редмънд. Толкова много от вас, холивудските артисти, са всъщност разстроени деца. Вие създавате мечти за другите хора, но за вас самите не остава нищо. Доволен съм, че мога да ви предложа моята скромна филантропия.
— За десет хиляди долара на сеанс! — избухна Трейгър.
— Хайде, хайде — сгълча го професор Ларок. — Звучи като професионална завист. Бих могъл да ви осведомя, че за преминаване завинаги таксата е петдесет хиляди долара. Не че аз имам нужда от парите, разберете ме правилно. Тази такса е такава заради утвърждаването на авторитета ми. Тя служи, за да се постигне необходимият контакт между моя клиент и мен, ако ми позволите да си послужа с вашата терминология. Ефектът е чисто психологически.
Трейгър не искаше повече да слуша. Беше настъпил решителният момент да сложи край на всичко това. Дори Ева Едем в сегашното й разстроено състояние щеше да разбере пълната идиотщина на нелепите твърдения на този шарлатанин.