След смъртта на Сюзън и Дженифър той се появи у нас, последва ме в участъка и изчака четири или пет часа, докато ме разпитваха. Тогава нямаше как да се прибера у дома, а след първата нощ се бях свестил в коридора на една болница, просълзен, със зарита в ръце глава; не можех да отида и у Коул не само поради личното му участие в разследването, а и поради факта, че не желаех да бъда сред нечие друго семейство, не и тогава. Улрич ме отведе в малкото си, но чисто и спретнато апартаментче. По стените имаше лавици, лавици и безброй книги — повече английска и американска поезия и класика: Марвъл, Вон, Ричард Крашоу, Хърбърт, Джонсън и Роли[43], чиято поема „Поклонение на мъченика“ често цитираше. Отстъпи ми леглото си. В деня на погребението застана до мен в проливния дъжд; водата го обливаше, той не помръдваше, а капките падаха от периферията на шапката му като истински сълзи.
— Как си? — попитах след като похапна.
Изду бузи и бавно изпусна въздуха, заклатил глава наляво-надясно като онези играчки кученца, които мнозина собственици на автомобили слагат пред задните си стъкла. Над слепоочията му косата бе съвсем побеляла, сребърни нишки проблясваха навсякъде по главата му, около очите и устата пролазваха тънички бръчици, досущ фини пукнатини по порцеланова фигура.
— Кофти — рече бавно. — Три часа сън и ако това може да се нарече сън — кошмари… все Флорънс ми бе пред очите, сънувах я как слага дулото в уста…
— Ти се срещаше с нея, така ли?
— Не много често. От време на време. Абе, няколко пъти съм бил с нея, а онзи ден се отбих в къщата да видя как я карат. Дали всичко им е наред… Боже, каква бъркотия…
Придърпа вестника и бързо го прегледа. Интересуваше го главно материалът за убийствата, проследи заглавията с показалец, след малко той почерня от печатарското мастило. Като свърши с четенето, го погледна, потри го в палеца, сетне избърса и двата върху хартиената салфетка.
— Имаме един пръстов отпечатък, частичен обаче — рече изведнъж, сякаш собствените пръсти му напомниха този факт.
Шумът и туристите наоколо се сляха в някакъв тъмен безличен фон. Пред мен остана само Улрич с черните му очи. Той допи кафето, избърса устни със салфетката.
— Затова и се забавих. Докладваха ми го преди по-малко от час. Сравнили го с отпечатъците на Флорънс, но не съвпадат. При това по него има следи от кръвта на старицата.
— Къде е намерен?
— Под леглото. Може би се е подпрял на едната ръка, докато я е касапел, или пък се е подхлъзнал. Не изглежда да се е опитвал да го избърше. Наредих да направят пълно сравнение с местните ни архиви, а и с главната система за идентификация. Ако някога е попаднал в нея, ще го открием.
В компютърната база данни на ФБР се съдържат пръстови отпечатъци на престъпници, на някои федерални служители, на чужденци, на част от военните и на лица, настояли отпечатъците им да бъдат снети за разпознаване. През следващите двадесет и четири часа въпросният отпечатък ще бъде сравнен с повече от двеста милиона единици архивирани данни.
Ако е този на Пътника, това би било първият ми шанс за успех след смъртта на Сюзън и Дженифър, истински късмет. Но нямах големи надежди. Човек, който си бе направил труда да изчисти ноктите на съпругата ми след като я бе убил, едва ли ще бъде така невнимателен, че сега да остави отпечатъци на местопрестъплението. Погледнах Улрич и веднага усетих, че си мисли същото. Той вдигна ръка към келнера за още кафе и погледът му се зарея по тълпата на площада. Множеството бе нараснало още повече, минаваха кабриолети, конете пръхтяха шумно и отминаваха нагоре по Декатур.
— Флорънс ходила на пазар в Батън Руж по-рано през деня, после се върнала да се преоблече за рождения ден на някоя от първите им братовчедки. Обадила ти се е от някое кафене по моста Бро, после се прибрала. Останала е у дома може би до към осем и половина, после отишла на празненството пак на Бро. Било е вероятно около девет часа. Според засечените от полицията свидетели била неспокойна и не останала дълго — изглежда, че майка й е настоявала да отиде, обещала, че Те Жан й е достатъчен, да не се тревожи за нея. Стояла там, значи час, да речем деветдесет минути, и се прибрала. Бренан, това е съседът с магазина за рибарска стръв, я е видял може би тридесет минути след това. Значи имаме прозорец от един до два часа, не повече, през който е било извършено убийството.
43
Сър Уолтър Роли (1552-1618), историк, поет, политически есеист, придворен, пътешественик и изследовател, извънредно колоритна личност, цитирана в литературата и историята. — Бел. прев.