Бе се развел още преди дванадесет години. Бракът му се оказа пълен провал, съпругата му бе настояла да си възвърне моминското име. Казва се Карън Стот и живее в Маями с художник декоратор, за когото се омъжи неотдавна. Улрич има дъщеря на име Лайза. Разказвал ми е, че днес благодарение на героичните дивотии на майка си Лайза е член на някаква религиозна секта в Мексико. Тя е само на 18 години. Видимо майка й и новият и съпруг въобще не се интересуват от нея, за разлика от самия Улрич. Той обаче, въпреки цялата си привързаност към момичето, досега не е събрал сили да превърне любовта си в нещо по-конкретно, като например финансова или друга подкрепа.
Сега ми се вижда понапълнял в сравнение с предния път. Изпотил се е силно и окосмената му гръд се вижда през мократа риза. Мънички капчици пот се стичат по гъстата, вече посивяваща коса, за да се търкулнат надолу, към гънките на врата. За едър човек като него луизианското лято вероятно е повече от мъчение. Може би има смешен външен вид, дори понякога се държи като клоун, но никой от онези, които го познават, не би посмял да го подцени. Всъщност в миналото някои хора го бяха взели на майтап и сега гният по разни поправителни институции и затвори или пък в майката земя — ако може да се вярва на някои слухове.
— Да ти имам връзката — казвам.
Тя е светлочервена, украсена с ангелчета и агънца.
— Наричам я метафизична вратовръзка — спокойно отвръща Улрич. — Моята връзка тип Джордж Хърбърт[11].
Здрависваме се. Улрич се изправя и изтърсва от ризата трохите от изядените вече кифлички.
— Проклета досада, навсякъде се бутат — изтърсва той. — Когато умра, вероятно и в задника ми ще намерят трохи.
— Благодаря ти — отвръщам. — Ще запомня тази ценна мисъл.
Покрай нас пробягва келнер с азиатски очи и бяла хартиена шапка и аз си поръчвам кафе.
— Зелае кифлицки, съл? — пита момчето.
Улрич се ухилва. Казвам на келнера, че ще мина без кифличките.
— Как я караш? — пита ме Улрич и отпива богатирска глътка вряло кафе, която би попарила гърлото на всеки по-незначителен човек.
— Добре съм. При теб как е животът?
— Както винаги: завиват го в скъпа хартия за подаръци, връзват го с червена панделка и хоп! — връчват го на някой ДРУГ.
Засмивам се.
— А онази… как й бе името? Джуди ли беше? Джуди — медицинската сестра, а? Още ли живееш с нея?
Лицето му се сгърчва в неприятна гримаса, сякаш в кифлата е намерил изпечена хлебарка.
— Джуди Хахавата, искаш да кажеш, нали? Разделихме се. Отиде за една година на работа в Ла Хоя[12], може би и за повече. Чакай да ти разкажа. Значи, казвам й преди… има-няма два месеца, че ще я водя на романтична ваканция. Ще си вземем стаичка в някое скъпо хотелче в Стоу, за по двеста долара на нощ, ще си живеем гот, на отворен прозорец, нали загряваш — чист въздух, пасторална обстановка и прочие. Е, както и да е — отиваме там, а мястото е старо, казвам ти, антика, по-дърта и от патката на самия Мойсей: тъмно дърво, махагон, антични мебели, легло като футболно игрище — десет млади мацки ще се загубят в него, ти казвам! Джуди Шантавата обаче пребледнява, разбираш ли. Става по-бяла и от задника на бяла мечка и почва да се дърпа. Бяга ми, чаткаш ли? И знаеш ли какво ми казва?
Учтиво изчаквам.
— Съобщава ми, че съм я убил в същата тази стая, в някакъв си неин предишен живот! Значи, дърпа се, отстъпва към вратата, хваща се за дръжката и ме гледа, сякаш очаква да се превърна в Сина на Сам[13]. Два часа отиват да я успокоя и после пак не желае да си легне с мен. Не ми бута, знаеш. И какво? Накрая аз си лягам да спя на някаква си кушетка в ъгъла. И да знаеш от мен — онези мебели може би изглеждат като милиондоларова инвестиция, обаче в тях удобство колкото на бетонена плоча. По-гот е да спиш на цимент, искам да кажа.
Поглъща последната кифла и попива потта по лицето си със салфетка.
— Има още. Ставам аз посред нощ да се изпикая и я виждам — седи на леглото, съвсем будна, хванала настолната лампа в ръка и ме гледа диво. Готова, знаеш, да ме тресне по главата, ако се приближа до нея. Е, какво да ти разправям повече. Тази случка слага край на всякакви страсти и привличане между нас двамата. Плащам на следващата сутрин и си тръгвам, но съм вътре поне с хилядарка.