— Мисля, че чаткам — рекох тихо. — И благодаря.
— Нали наистина се опитваш да приключиш тази работа тук? — попита неочаквано.
— Така поне си мисля, доста неща ми се губят обаче; разни факти, подробности, стил и методика — говорех и в съзнанието ми се мяркаха някакви сенки или отражения на мислите, които се опитвах да предам с думи.
Все едно бягащи плъхове късно нощем под бледата светлина на улични фенери. Трябваше да науча още неща за Едуард Байрън. Налагаше се да говоря и с Улрич.
Рейчъл ни пресрещна във фоайето на първата от двете хотелски къщи, по-предната откъм улицата. Предположих, че ни е чакала; оглеждала се е за нашата кола. Ейнджъл седеше на кресло в помещението и ядеше хотдог. Последният приличаше на края на бейзболна бухалка, покрита с лук, лютив сос и горчица.
— Идваха от ФБР — съобщи тя. — Начело с Улрич. Той носеше заповед за обиск. Взеха ми всичко — бележките, илюстрациите, всъщност всичко, което намериха.
Поведе ни към стаята си. Стените бяха оголени. Бе изчезнала дори и моята диаграма.
— Претърсиха и нашите стаи — обяви Ейнджъл на Луис. — И на Птицата.
Подскочих при мисълта за сандъка с оръжието. Ейнджъл забеляза.
— Не се бой. Ние го прибрахме. Още когато онзи — твоят приятел от ФБР, се загледа в Луис. На сигурно място е — на депозит в един склад на Байон. И двамата имаме ключове.
Чак сега забелязах, че Рейчъл е по-скоро раздразнена, отколкото обезпокоена.
— Да не би нещо да не съм загрял добре, а?
— Казах ти, че взеха ВСИЧКО, КОЕТО НАМЕРИХА — усмихна се тя. — Ейнджъл ги забеляза още докато идваха. Някои от бележките успях да скрия в колана на джинсите, под блузата. И той успя да прикрие нещичко.
Изпод леглото си измъкна купче листове и ги размаха победоносно. Един държеше отделно — в другата си ръка. Беше нагънат няколко пъти.
— Мисля, че би трябвало да видиш това тук — рече тя и ми подаде листа.
Разгънах го и нещо ме прободе в гърдите.
Бе илюстрация на гола жена, седнала на стол. Бе разпрана от врата до слабините, а кожата й от двете страни — одрана и отметната назад като ревери и гънки на пеньоар. Напряко на коленете и лежеше младеж, изкормен по същия начин, само че на мястото на стомаха и останалите вътрешни органи нямаше нищо. Като изключим чисто анатомичните подробности и дух на рисунката, както и разликата в половете, тя доста детайлно напомняше случилото се с Дженифър и Сюзън.
— Това е „Пиета“ на Естиен — рече Рейчъл. — Не е много известна, затова ми отне повече време да я издиря. Още по онова време е била считана за прекалено крайна, дори по-точно казано — за богохулствена. Прекалено силно наподобява сцената с оплакването на Христос от Дева Мария, то това е и сюжетът и затова е била отхвърляна и критикувана от черковните власти като непристойна. За малко щели да изпратят Естиен на кладата.
Пое илюстрацията от ръцете ми и я погледна с тъжни очи. Сетне я остави на леглото заедно с другите листа.
— Вече зная какво прави той — рече тя. — Той създава MEMENTO MORI[61], смърт и нейните символи, паметници на мъртвеца може би.
Отпусна се на леглото и молитвено сви ръце под брадичката си.
— Дава ни уроци по тленност. ПОМНЕТЕ, ЧЕ СТЕ СМЪРТНИ…
Четвърта част
Той иска да опознае тялото ти отвътре, Криспине.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Медицинският факултет на университета „Комплутенсе“ в Мадрид има анатомичен музей. Основан е от крал Карлос III, а по-голямата част от експонатите са заслуга на усилията на доктор Хулиан де Веласко през XIX век — от началото до към средата му. Д-р Веласко е човек, който се отнася прекалено сериозно към работата си. За него говорят, че мумифицирал дори трупа на собствената си дъщеря. Също както и Уилям Харви[62], който си помогнал в научната работа върху кръвообращението, като аутопсирал собствените си баща и сестра.
В музея експонатите са поставени в стъклени шкафове, наредени в дълга правоъгълна зала. На първо място ще видите два гигантски скелета, восъчен модел на главата на човешки зародиш, малко по-нататък и две фигури с надпис на испански „Despellejados“. Наричат ги „Одраните“; те стоят в драматични пози и демонстрират движенията на мускулите и сухожилията, а кожата липсва, за да не пречи на зрителя да се запознае с тези анатомични чудеса. В най-добрата традиция на науката в тази насока са работили знаменити мъже като Весалиус[ Весалиус, белгийски анатом (1515-1564), първият от модерните анатоми, осъден от Инквизицията на смърт, по-късно присъдата била заменена с поклонение в Ерусалим, знаменит труд „De Humani Corporis Fabrica“. — Бел. прев.*, Валверде, Естиен, техни предци, съвременници и потомци.
61
„Помни смъртта!“, средновековен девиз на католическите монаси, които при среща се поздравявали с тези думи. — Бел. прев.
62
Уилям Харви, английски лекар, физиолог и анатом (1578-1657), откривател на кръвообращението, знаменит е трудът му „Движения на сърцето и кръвта“. — Бел. прев.