— Е, как я караш? — попита ме накрая Ейнджъл с пълна уста.
— Горе-долу — отвърнах. — На какво дължа честта?
— Вече не пишеш, не се обаждаш — усмихна ми се криво.
Луис ми хвърли кратък любопитен поглед, после отново се загледа по съседните маси, към тоалетната, входа.
— Чух, че си се хванал на поръчка при Бени Лу. Ти каква работа имаш с това дебело лайно?
— Време да минава.
— Ако искаш времето да минава, стой си в къщи, чети книжка. Бени е гад, който само хаби въздуха на свестните хора.
— Е, хайде де, Ейнджъл. Изплюй камъчето. Дрънкаш празни приказки, а Луис се оглежда, сякаш очаква момчетата на Дилинджър[17] да нахлуят и да ни нарешетят.
Ейнджъл остави полуизядения сандвич, обърса уста със салфетката и ме погледна право в очите.
— Чух още, че ходиш, разпитваш за някакво гадже на Стивън Бартън. Някои хора веднага си задават въпроса защо. Чаткаш ли?
— Хора, казваш. Например?
— Например Боби Шиора.
Я гледай ти. Сега пък Боби Шиора. Не бях сигурен той ясновидец ли е, медиум или психопат, но пък знаех, че е роден убиец. Обича да убива, то му е в кръвта и си е намерил отличен шеф в лицето на дъртия Ферера. Емо Елисън е чудесен пример за това какво става, когато Шиора се заинтересува за някого си. Подозирах, че и Дебелия Оли е разбрал същото, най-вероятно в последните си мигове.
— Бени Лу ми подметна за някакво спречкване между стария и Сони — подхвърлих. — Каза нещо в смисъл, че онези шибаняци се дърлели помежду си.
— Бени винаги си е бил дипломат по душа — презрително рече Ейнджъл. — Цяла загадка е защо онези тъпаци от ООН-то не са го назначили при тях досега. Само че там става нещо много интересно, да не кажа странно. Сони е потънал някъде, взел е Пили със себе си. Никой не ги е виждал, никой не знае къде са. Обаче Боби Шиора ги търси под дърво и камък.
Отхапа отново от сандвича и попита:
— Ами Бартън?
— Стори ми се, че и той се е покрил някъде, но не зная със сигурност. Бартън е дребна риба и няма как да го вържем професионално със Сони или стария дон. Върти дребни игрици, макар че по-рано беше гъст със Сони. Може би просто е съвпадение. Няма нищо общо.
— Може би е така, но ти си имаш по-големи проблеми от намирането на Бартън или момичето.
Изчаках.
— Издали са ти смъртна присъда.
— Кой?
— Не е местна работа. Извън Ню Йорк е. Луис не можа да научи кой е и откъде. Но са ти пуснали убийци. Търсят те навсякъде да те треснат.
— Във връзка с Дебелия ли е?
— Не зная. Дори и Сони не е толкова задръстен, та да наеме хора да отмъщава за някакъв си похарчен наемен убиец, само защото ти си се намесил. Онзи за никого нищо не означава, а Дебелия е също мъртъв. На мен обаче ми е доволно ясно, че ти си наточил срещу себе си две поколения от семейство Ферера. И това не е здравословно. Чаткаш ли?
Услугата, която ми поиска Коул, се превръщаше в нещо доста по-сложно от търсенето на безследно изчезнало момиче. Ако изобщо бе толкова просто, но май не бе така.
— Имам едно въпросче, ако искаш да ми помогнеш — рекох. — Познаваш ли хора с пушкала, които изстрелват двуграмов куршум 5,7-милиметров калибър… а той пробива зидана стена? Куршумът е автоматен тип.
— Хей, Птицо, айде сега не ме будалкай. Аз такива неща съм ги виждал само монтирани отгоре на танкова купола. Така е, не ме гледай.
— Е, онзи, наемният, бе убит именно с такова оръжие — отвърнах спокойно. — Аз видях изстрела, видях как го порази, а в стената зад мен остана ей такава дупка — показах му с пръсти. — Пистолетът, ако изобщо е пистолет, а не някакво друго леко оръжие, е белгийски, правен е за полицейски антитерористични подразделения. Ако някой местен си е намерил такова оръжие и вече го размахва по улиците, няма начин да не се е разчуло в твоите среди.
— Ще поразпитам този-онзи — обеща Ейнджъл. — Да имаш някои идеи?
— Една: Боби Шиора.
— Знаеш ли, и на мен така ми се струва. Само че защо ще се намесва да разчиства след бакиите на Сони, а?
— Може би дъртият го е изпратил.
Ейнджъл се замисли, кимна.
— Внимавай, Птицо. Пази си гърба.
Дояде сандвича и се изправи.
— Я ела с нас. Ще те откараме където искаш.
— Тц. Искам да походя пеша.
Ейнджъл сви рамене.
— Въоръжен ли си?
Кимнах утвърдително. Той обеща, че ще се обади в най-скоро време. Разделихме се на вратата. Вървях и усещах тежестта на пистолета под мишницата. Заглеждах се почти във всяко лице в тълпата. Осезателно усещах нощния, тъмен пулс на града. Май нещо припарваше под краката ми.