Выбрать главу

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Мислех. Боби Шиора: злокобен демон, фантасмагоричен кошмар — свиреп и садистичен. Появил се бе точно в миг, когато дъртият дон Ферера бе на прага на смъртта и безумието. Сякаш някой бе призовал тъмните сили на ада с помощта на гнева и болката на стария Ферера. И така, сякаш посредством черна магия на бял свят се бе появило физическо въплъщение на унищожението и инквизицията, с които донът искаше да управлява ближните. В лицето на Боби Шиора бе намерен съвършеният инструмент на агонията и грозната смърт.

„Nemo parvenit qui non legitime certavit“: „Успява само онзи, който се бори по правилата“, поне според Бейкън[18]. Аз пък съм свидетел на точно обратното, поне в краткосрочен план. Онези, които играят по правилата, ги очистват най-бързо. Настъпва ги всеки, който и когато може.

Все пак си мисля, че може би в дългосрочна перспектива тази приказка съдържа истина. И ако е така, то семейство Ферера е показателен пример. На конференцията на „Коза Ностра“ през 1929 година, на която е присъствал бащата на сегашния дон, Ферера получили „лиценз“ за своята територия. Тогава се събрали около сто двадесет и пет души в закрита за чуждите очи зала на хотел „Шелбърн“ в Атлантик Сити. Най-масовата сбирка на заклети убийци, която изобщо се е състояла някога в нашия свят извън онези сгради с решетки по прозорците и тъмничари по коридорите, които да се бъркат в разговорите им. Всички присъстващи положили най-страшната клетва. Клетвата на мълчанието — omerta.

Онези гангстери отишли на срещата с огромно омерзение. Никой не искал да седи в зала и да обсъжда неясни неща. Събрали ги само авторитетът, гаранциите и личното присъствие на един от по-мъдрите тогава донове — Оуни Мадън, който успял да ги удържи там за дискусии и постигане на обща резолюция. На Ал Капоун[19] му било постановено да се подчини на общите интереси и да не се противи на присъдата и оставането в затвора. Така до голяма степен било отклонено вниманието на обществото и ченгетата от останалите му събратя, били укротени яростта и възмущението на общественото мнение. Териториите на действие и влияние били точно определени. На мафиотите им било разяснено как престъпленията могат да се превърнат в добре организиран и силно печеливш бизнес.

До 1931 година основите на Cosa nostra били поставени; в Америка — от Източното до Западното крайбрежие — вече действали двадесет и четири семейства. Ферера започнал семейния бизнес от скромна къща в периферния нюйоркски квартал Бенсънхърст и както останалите започнал да гради мрежа за незаконно производство и продажба на алкохол, да организира проституция, лотарии и тотализатори.

Бенсънхърст, още тогава почти малко градче, граничи с Грейвсенд Бей и Атлантическия океан. В онези години хората живеели в допиращи се двойни къщи-близнаци — за по две семейства, с железни огради и малки дворчета с градинки отпред. В неделните дни седели по верандите, децата играели на моравите, улиците миришели на каква ли не храна от ресторантите и пицариите, на горящо дърво и скари с въглени.

Един ден Ферера-старши бил накълцан на кайма току пред къщата му. Направили му засада и го разстреляли почти от упор. Вече било началото на петдесетте, бушували войни между семействата, преразпределяли се територии и интереси. Най-големият син Стефано поел семейния бизнес и малката империя продължила да расте. Малко по-късно той създал обширно имение на Статън Айлънд. От задните прозорци на голямата му като замък къща се виждали част от имението на Пол Кастелано на Тод Хил, Белия дом, вече построен за 3,5 милиона долара, а от най-горните прозорци може би и имотът на Бартънови. Щом като Статън Айлънд бил подходящо място за главата на семейството Гамбино, превърнал се вече в милионер благотворител, защо да не е и за Стефано Ферера? Кастелано бил ликвидиран с шест куршума в ресторанта на братя Спаркс в Манхатън няколко години по-късно и Стефано останал най-важната фигура на острова. Но това било само за кратко време.

Стефано се оженил за местна девойка на име Луиза. Тя съвсем не се омъжила по любов или романтични усещания, заимствани от някой сантиментален роман. Напротив, отишла при него, защото харесвала властта, насилието и преди всичко парите. Онези, които се омъжват за пари, в края на краищата ги получават. И при Луиза случаят бил такъв. Само че парите отнемат много неща и тя умряла скоро след раждането на третия си син. Била безчувствена по природа, инвалид по отношение на човешките емоции. Стефано не се женил повторно. Нямало нужда, вече си имал наследници, пък и не го било много еня дали ще има законна съпруга или не.

вернуться

18

Френсис Бейкън (1561-1626), английски есеист, философ и държавник. — Бел. прев.

вернуться

19

Това е правилното произношение в САЩ на името на прочутия престъпник, иначе известен в България като Ал Капоне. — Бел. прев.