— За какво? Адвокатите на семейството ще го изкарат от ареста, преди да е имал време да пусне една вода. И това при положение, че изобщо е замесен в тази работа. Или ако успеят да го намерят. Онези нещастници — феберейците — не могат да намерят земята под краката си при паднало положение.
Уолтър не бе в настроение да слуша такива приказки.
— Ти пък какво толкова умуваш? Онзи продава дрога за Ферера, после го прецаква и съответно си го получава — похарчват го, по-точно го удушват.
Напоследък мафията очистваше неудобните и наказаните по този начин. Бе по-чист, по-тих.
— Такава е версията на ФБР. Във всеки случай те биха използвали и най-дребния повод, само и само да приберат Сони Ферера на топло — дори и подозрение, че е пушил на непозволено място.
— Хайде сега, Уолтър. Това не е работа на Ферера. Той не би хвърлил тялото в канала…
Но Уолтър ми обърна гръб и закрачи към съседната група полицаи с вдигната ръка, което означаваше, че повече не желае да слуша никакви аргументи. Тръгнах бързо след него.
— Ами момичето, Уолтър? Може би тя има някаква роля в тази история?
Той спря и се обърна. Сложи ръка на рамото ми и рече:
— Когато те помолих да я потърсиш, съвсем не очаквах, че ще се заемеш чак толкова сериозно с нея.
Погледна към онези от ФБР.
— Откри ли някаква следа?
— Мисля, че е напуснала града. Но засега само толкова мога да кажа.
— Според лекаря възможно е Бартън да е бил убит рано във вторник. Ако е заминала след това, може да се окаже, че и тя има пръст в тази история.
— Ти ще споменеш ли това пред федералните?
Уолтър поклати глава.
— Нека да си гонят Сони Ферера. Ти продължавай да я търсиш.
— Слушам, сър — изпънах се по военному, намигнах. — Да продължавам да търся!
Махнах на минаващо такси. То спря и докато се качвах, онези от ФБР ме фиксираха с намусени, сериозни лица. Потеглихме в нощта.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Публична тайна бе, че дъртият едва удържа последния си син. Сони бе извънредно труден за контролиране. А старият Ферера отлично помнеше самоунищожителните опити на „Коза Ностра“ в Италия да изплаши или унищожи изпращаните от държавата следователи — процес, отличаващ се с растяща бруталност и необратимост. В крайна сметка тези опити само укрепват решимостта на по-смелите офицери да продължат битката. Семействата постепенно попадат в собствения си капан — incaprettamento: метод за екзекуция, известен като „козя примка“; в положението на овързана с въжета около краката, ръцете и врата жертва — колкото повече мърда, толкова повече примката се стяга. Но старият Ферера бе твърдо решен това в неговата организация да не се случва.
За разлика от него, в насилието на сицилианците Сони виждаше тираничен метод, отговарящ на собствените му аспирации към властта.
Може би това бе разликата между баща и син. Наложи ли се неговите хора да очистят някого, старият винаги би използвал принципа на „бялата lupara[25]“: тоест жертвата изчезва безследно, без капчица кръв или каквото и да е друго, сочещо към истината за случилото се. Удушването на Бартън безсъмнено носеше почерка на мафията, но не и захвърлянето на трупа в канала. Ако това бе дело на дъртия, жертвата най-вероятно пак би се оказала в нечистотиите под града, но чак след като трупът предварително е разтворен в киселина и крайният резултат изсипан в отводнителен канал.
Затова не ми се вярваше, че старият дон е поръчал убийството на заварения син на Айсобел Бартън. Неговата смърт и внезапното изчезване на Катърин Демитър обаче бяха препалено близо във времето, за да имаме просто съвпадение. Естествено, имаше вероятност Сони да е наредил да премахнат и двамата по някаква си негова причина. Той си бе откачен и едно или две убийства повече или по-малко никак не биха нарушили съня му. От друга страна, имаше и такъв вариант: Демитър убива приятеля си и после изчезва. Причини? Може би я е удрял прекалено често? В такъв случай госпожа Бартън сега ми плащаше да намеря лице, което не само не бе неин приятел, а вероятно и потенциален убиец на сина й.
Имението на Ферера бе гъсто засадено и заобиколено с дървета. Навсякъде имаше огради, влизаше се само от централна, метална порта, задвижвана от електронни механизми. На лявата й колона бе монтиран домофон. Натиснах звънеца, казах си името и обясних, че желая да разговарям със стария. Управлявана с дистанционен контрол камера студено гледаше в мен от върха на съседната колона. И макар че наоколо не се виждаше нищо и никой, бях вътрешно уверен, че съвсем наблизо има поне трима, може би петима въоръжени души. Може би дори насочили оръжието си в мен.
25
Къса, често рязана италианска двуцевка, едно от оръжията на сицилианската мафия. — Бел. прев.