— Желаете ли чаша шампанско? — попита Лакрице.
— Празнуваме ли нещо? — попита в отговор Адриан и се обърна към Лакрице, което ми даде възможност да проверя защо беше известен сред персонала с прякора „стегнат задник“. Хм, да! Прякорът пасваше идеално.
— Разбира се. Успяхме да спечелим Гери за поредицата Ронина и имаме великолепен първи роман — каза Лакрице.
— В такъв случай, дайте ми една чаша — каза Адриан.
— Ще донеса чисти чаши от кухнята — каза Лакрице и понесе вълненото си дупе към вратата. — Гери, а за вас все пак?
— Не, благодаря, в последно време пих прекалено много — отговорих аз.
— In vino Veritas6 — каза Адриан.
— Да, но аз бях пила водка, а не вино — казах аз. — В такива случаи човек е възможно да напише разни неща, които не мисли.
— Тогава е добре, че не си спомняте какво сте писали — каза Адриан и погледна, освен ако не си въобразявах, към гърдите ми.
Изчервих се още повече, ако това изобщо беше възможно. Лакрице се върна с чашите и отвори шампанското.
— Романът е страхотен, нали? Ако продължава така, като нищо ще стана фен на вампирите. Гери, работите ли вече над следващия? За ваше здраве и за новия бестселър на „Аврора“.
— Наздраве — каза Адриан.
— Не бързайте. Готова съм да пиша за вампирската поредица, но само ако се преразгледа още веднъж концепцията.
— Съгласен съм — каза Адриан. — Още по телефона ви казах, че намирам вашите предложения за подобрение за напълно основателни. Можете да ги обсъдите с госпожа Крице, за да ги включи в презентацията на следващото заседание.
— Не, не ме разбрахте правилно. — Поставих една прозрачна папка на масата. — Ето тук е новата концепция. Тя няма нищо общо със старата. Преработила съм всички характери, създадох цял куп нови, определих нова сюжетна рамка и всичко това разпределено в няколко поредици от по десет романа. Азбучният списък на термините в три страници и Десетте златни правила за света на вампирите ще улесняват работата на авторите и така ще се избегнат неприятните противоречия.
Лакрице и Адриан ме гледаха смаяно.
— Знам, че звучи малко претенциозно — казах аз. — Но след като се порових в интернет, стигнах до заключението, че наистина ще има голям интерес. Бяхте прави. Вампирите привличат купувачите. Тогава защо да не откроим нашите вампири сред масата некачествена продукция? Затова и махнах Ява, говорещия прилеп на Ронина. Едно говорещо животно би се вписвало добре само в комиксите за деца.
— Ява не говори в истинския смисъл на думата, той се разбира само с Ронина — обясни Адриан.
— Моля ви! — казах аз. — Жената и без това владее премного неща: телепатия, кунгфу, телекинеза, лечителство — трябва ли да може и да говори с прилепи? Мисля, че не. Според мен Ява може да остане, но само като кротък екзотичен домашен любимец и не трябва да има водеща роля при проследяването на врага.
— Хм — рече Адриан, взе папката ми и колебливо я заразлиства.
— Спешно се нуждая от тази работа, но тази тук мога да я върша само ако поддържаме определено ниво — казах аз. — Иначе ще трябва да я откажа.
— А какво ще искате за всичко това? — попита Адриан.
Сложих още една папка пред него.
— Тук са синопсисите за целия първи раздел. Мога да ви напиша още двеста и трийсет романа, при положение че читателите проявят интерес.
Забелязах, че Лакрице се ощипа по ръката, сякаш за да се увери, че не сънува.
Поех си дълбоко въздух.
— Не искам хонорар, а процент от продажбите.
Както Лакрице, така и Адриан изглеждаха смаяни. Двамата гледаха недоверчиво папките ми.
— Не е ли малко… необичайно — каза накрая Адриан.
Повдигнах рамене.
— Само си помислете колко ще спестите от хонорарите на един куп бездарни автори. Ако пък се окаже, че не се продават според очакванията, нищо не рискувате.
Адриан ме гледаше втренчено. Опитах се да издържа погледа на зелените му очи и да изглеждам възможно най-непринудено. Тази седмица работих здраво и с помощта на Чарли успях да превърна всичките десет синопсиса за детската медицинска сестра Ангела в синопсиси за Ронина. Сега Ангела се казваше Белинда, а русият, божествено красив главен лекар Госвин я преследваше, защото: а) си падаше по смъртни с нулева кръвна група (особено при пълнолуние) и б) искаше да отмъсти на Ронина, която се явяваше близка приятелка на Белинда и се опитваше да предотврати машинациите на старшата сестра — интригантката Александра, която от своя страна търгуваше със запасите от кръв на клиниката и така помагаше на живеещите в подземието отцепници. За щастие обаче, се появяваше директорът на болницата Орландо, който винаги въдворяваше ред в хаоса. Той беше замислен като свръхнадарен боец с меч, на чиито гърди Белинда да може да склони глава в края на всяко приключение. Никой не би разпознал в нея сестра Ангела и аз можех дословно да копирам цели пасажи. Щеше да е като разходка.