— И на мен — каза Мия.
Оле сбърчи чело.
Докато траеше масовото суетене — децата не искаха още да тръгват и трябваше да ги гонят из цялата къща, Берт се беше събудил и търсеше якето на Мия. Оле внезапно ме хвана за ръката.
— Трябва да поговорим — каза той.
— На твое място първо щях да поговоря с Мия — казах аз, имитирайки тона му. — Тя си мисли, че аз съм те примамила в хотела, за да ми попречиш да се самоубия. И ще продължи да ти вярва, ако й кажеш, че си устоял на дебелия ми задник.
— Но това не е истината — каза Оле.
— Истината е точно толкова безобидна — казах аз. — Освен истината, в която вярва Мия! Какво чакаш още? Всички козове са у теб.
Берт извади победоносно якето на Мия изпод един червен анорак и чифт гумени ботуши и й го подаде. Марта беше успяла да улови Одило и сега го носеше под мишница. Той отчаяно се съпротивляваше.
— Понеделник, дванайсет и половина в кафене „Фасбендер“. Моля те, ела! — каза Оле толкова тихо, че на практика само устните му се мърдаха.
Мия увисна на ръката му и хвърли нагоре прелъстителен поглед.
— Нямам търпение да се гушнем в леглото, скъпи, а ти?
Оле неволно се отдръпна от нея, а Мия така ме изгледа, сякаш искаше да ми каже: „Ще се обадя на наемен убиец веднага, щом се прибера“.
Да прави какво си ще. Можех само да се надявам, че няма да ми прати някой некадърник, а човек, който си разбира от работата и прави всичко бързо и безболезнено.
На следващата сутрин се обади майка ми.
— Днес е неделя — заяви тя.
— Да, знам, мамо — казах аз учтиво.
— Слагам масата точно в дванайсет и половина — рече майка ми. — Калкан, аспержи и картофи с магданоз. Не искам да закъсняваш, защото иначе рибата ще се разпадне в тигана.
Бях малко изненадана.
— Мамо, искаш да кажеш, че ме каниш на обяд?
— А ти как мислиш?
— Нали няма да ми сервираш в коридора и като цяло да ме игнорираш?
— Стига с твоите щуротии — каза майка ми. — Точно в дванайсет и половина да си тук и си облечи нещо прилично, тъй като Патрик ще доведе майка си и аз искам всички ние да й направим добро впечатление. Дължим го на Ригелулу.
Охо, явно нещата са сериозни, щом като Лулу се осмелява да води бъдещата си свекърва в клетката с леопардите и да я запознава с цялото ни семейство, включително с Арсениус и Хабакук и техните неповторими маниери на масата. Предишните връзки на Лулу траеха не повече от два, най-много три месеца и аз нямам спомен да съм се запознавала дори с една потенциална свекърва. Човек трябва наистина да е сигурен, за да предприеме такава сериозна стъпка.
Е, радвах се за Лулу. Само дето беше малко зловещо, че някъде там навън броди перверзник, който изглеждаше досущ като избраника на сестра ми.
— До скоро, моето момиче.
Вероятно майка ми беше решила поради особеното събитие да игнорира факта, че ми е смъртно обидена и че не желае да разговаря с мен.
Не беше лесно да намеря нещо прилично за обличане, тъй като след акцията по разчистването повечето от нещата ми се бяха озовали в контейнера за стари дрехи, а в гардероба на Чарли трудно можеше да се открие нещо, което да отговаря на представите на майка ми за „прилично“. След като отхвърлих всичко с надписи от рода на „Я, се разкарай!“ и „Боклук“, трябваше да избирам между една, на която пишеше „Подолски7, искам дете от теб“ и една почти прозрачна бяла блуза.
— Другото е за пране — каза Чарли съжалително и ми подаде един черен кожен корсаж.
— Не — казах аз. — По-добре ще е тениската с черепа.
— За съжаление, тя има огромна дупка под мишницата — отбеляза Чарли.
Най-накрая се спрях на прозрачната блуза, доверявайки се на Чарли, която каза, че с един хубав, снежнобял сутиен (малко жулещ, но много изящен, поради което не му придирях толкова) блузата ще изглежда елегантна и съвсем модерна.
Улрих чак свирна, когато излязох от банята.
— Ей, сестро — каза той. — Така те искам. Човек никога не знае кого ще срещне.
Чарли го сръга с лакът в ребрата.
— Изглеждаш много… стилно, мишенце.
— Не знам — казах аз. — Не се ли виждат зърната на гърдите ми?
— Йе, бейби — каза Улрих. — Невероятно стилно. Как се казва щастливецът? Не мислиш ли, че е малко рано за това? Според мен трябва първо да се стабилизираш психически, преди да… Ау!