Выбрать главу

— Всъщност ходиш ли на солариум? — го бях попитала най-после аз.

Оле беше въздъхнал.

— Разбирам, че ти трябва време, Гери. Имаш горчив опит с мъжете.

Тук беше напълно прав. Между другото, ако говорим за горчив опит, имах такъв и с него самия. Не беше никак въодушевяващо да се влюбиш в някого и после да видиш как въпросният някой се жени за друга.

— Ти трябва първо да изясниш нещата между теб и Мия — бях казала аз и се бях отправих към вратата. — Не съм съгласна аз да съм причина за раздялата ви. Това е… непочтено!

— Мога да чакам — беше извикал Оле след мен.

* * *

До госпожа Гери Талер

Лорнрьошенвег 12

Скъпа Гери,

Благодаря за писмото ти. Много се изненадах да получа новини от теб, защото все пак измина година и половина, откакто ме заряза в кафенето. Помня, че тогава имах доста неприятен спор със сервитьорката и управителя, понеже отказах да платя кафето ти. Накрая стана на моето и аз така и не платих, но затова пък завинаги си отрязах достъпа до това заведение. Както можеш да си представиш, преживяването не беше от най-добрите. Но да не говорим повече за това.

Много мислих върху написаното от теб. Всъщност срещнах се с още много жени, някои от които бяха дори по-хубави и от теб. Но само една-единствена пожела да ме опознае отблизо. Джесика, 24, секси, естествено руса. В действителност Джесика се казваше Хилдегард, Беше на трийсет и четири, наистина естествено руса, но и естествено дебела. Или поне закръглена. Тя е много симпатична, но аз винаги съм си представял по друг начин бъдещата си съпруга.

Сега, след като прочетох «Лятото, в което Лара срещна любовта», може би все пак ще й се обадя още веднъж. Вярно е, че в крайна сметка носители на еротиката могат да бъдат и други неща, различни от това, което се вижда, а именно външен вид, възраст и име. Беше невероятно вълнуващо да прочета как Лара бавно, но сигурно се влюбва в Натан. И много ми хареса, когато накрая Натан нанесе такъв удар в брадата на самонадеяния Торстен, че той залитна срещу таблата с кафето и строши целия сервиз от майсенски порцелан. Явно авторката наистина разбира от любов.

Сега, като приключа, може би ще се обадя на Хилдегард. Между другото, тя има хубава фамилия — Кац8. Мога да я наричам «котенце», какво ще кажеш?

В този смисъл

Най-сърдечно

Твой Диди Мергенхаймер

P.S. Ако нещата с Хилдегард не потръгнат, би ли искала пак да се срещнем? Тъкмо ще мога да ти върна петте евро.“

15

Жилището на Патрик се оказа по-хубаво, отколкото предполагах. Особено ми харесаха практичните вградени шкафове в коридора и в спалнята.

— Сам ги полирах, а после ги боядисах в бяло — отбеляза Патрик.

Направи ми впечатление, че избягваше погледа ми. Може междувременно да се е сетил, че ми дължи едно капучино, а може и просто като цяло да се срамуваше. Внимавах да не оставам в някоя от стаите насаме с него, защото изпитвах известен страх. На мястото, където бе стиснал ръката ми, докато ме разтърсваше, се бяха образували сини и зелени петна.

Целият апартамент беше в черно-бяла тоналност, плочките на пода бяха в шахматен десен, дюшемето — боядисано в бяло, бели стени, черна вградена кухненска мебел с излъскани до блясък вратички и плотове от благородна стомана, черни кожени дивани, бели рафтове за книги, кожа от зебра на земята и черно-бели снимки в рамки по стените.

— Извратено — мърмореше Чарли, която настоя да дойде с мен.

Всъщност на мен ми се струваше доста елегантно. А терасата беше наистина голяма. На нея можеше да се изнесе маса със столове, като оставаше място и за шезлонг. Или хамак. Боже, как съм издържала през всичките тези години без тераса?

Хазяйката беше симпатична жена, около петдесетте, която заедно с приятелката си държеше магазина за сирене на партера. Чарли демонстративно беше вирнала нос и шумно беше подушила въздуха, докато минавахме по стълбището, но мен мирисът на сирене изобщо не ме смущаваше. Обичам сирене! Пък и в жилището мирисът изобщо не се усещаше. Но най-важното беше, че хазяйката не създаде проблем с анулирането на договора — можех да се нанеса от първи юни. Не й трябваше и удостоверение за доходите ми, считаше, че е напълно в реда на нещата като човек със свободна професия да нямам такова.

вернуться

8

Katze (нем.) — котка. — Б.р.