— Провин… о, искаш да кажеш промискуитет9, така ли?
— Все едно, трябва да затварям — отвърна майка ми. — Ако не знаеш някоя чужда дума, питай Лулу, тя ги знае всичките.
Чарли вдигна палец във въздуха.
— Даде й да се разбере — каза тя.
— Ако ще обличам утре червената рокля, трябва поне един час преди това да започна с пиенето. Може би трябва да си капна восък в ушите като хората на Одисей при сирените. Тогава няма да чувам как роднините ме оскърбяват, а майка ми ме ругае и през цялото време ще си се усмихвам безгрижно.
— О, Гери, мишленце, я по-добре си остани вкъщи, вдигни си краката и погледай с мен някое DVD — каза Чарли.
— Но това няма да е много революционно — отвърнах аз.
— Ще бъде тиха революция — рече Чарли. — Мисля, че също става.
„Здравей, Гери!
Мама каза да ти пишеме че много се радваме че не си се самообила и че си още жива.
Ние мислим обаче че не е чесно да завештаеш всички хубави нешта на Хизола а на нас нищо. Ако пак решиш да се самообиваш, молим те бъди посправедлива. Мошеш да дадеш на Хизола огърлицата, но ние искаме лап-топа, iPodа и поне малко пъри да си купим още един i-Pod защото сме близнаци и ни трябва от всичко по две.
Поздрави от твоя любяш Арсениус и твоя любяш кръщелник Хабакук.
P.S. Можем да вземем и телевизора ти ако не го иска някой друг.“
17
С гордост мога да заявя, че не се наложи да се напивам, за да добия смелост да се появя на празника с червената рокля. Напълно трезва си сложих блестящото червено червило, издухах си косата (с кръглата четка, но така, че по-късно нищо не личеше) и накрая скочих в разкошните си червени сандали с пеперудите. Напълно трезва изслушах възторжените комплименти на Чарли и Улрих, напълно трезва напуснах дома им и напълно трезва влязох в „Лексингтън — Пет сезона“. Тук обаче веднага съжалих, задето се бях правила на толкова смела, вместо да гаврътна няколко водки.
— Я, гледай, Хайнрих, та това е Гери — извика моята пралеля Елсбет, тъкмо когато влизах във фоайето и преди да успея да се скрия зад огромните фонтани. — Онази Гери, която потроши семейния майсенски порцелан и миналата седмица щеше да се самоубие.
Излишно е да казвам, че не само прачичо Хайнрих насочи поглед към мен.
— Но не по тази причина, пралельо Елсбет — казах аз. — Пък и то беше отдавна.
— Аз не съм пралеля ти Елсбет, а пралеля ти Аделхайд — поправи ме пралеля ми Елсбет или, хайде от мен да мине, пралеля ми Аделхайд. Нали вече споменах, че всички те си приличаха. — Изглеждаш чудесно, детето ми, виждаш ми се понапълняла, а?
— Не — отвърнах аз.
— Но така ти отива — включи се прачичо Хайнрих, цъкна с език и ме щипна в талията.
— Вярно ли е наистина, че пишеш онези порнографски брошурки, дето ги продават изпод щанда? — попита пралеля Аделхайд.
— Не ги продават изпод щандовете — въздъхнах аз. — Могат да се купят от всеки павилион. Има ги и в супермаркетите. Това не е порно.
— Ех, времената вече са други — каза пралеля Аделхайд. — В днешно време тези свинщини ги продават навсякъде свободно, дори и на малолетните. Ти някак си ми напомняш за моята сестра Хулда, когато беше млада. И тя имаше склонността да скандализира с поведението си. Знаеш ли, че е била и стриптийзьорка? Слагаше само по едни пискюли на зърната на гърдите си, да се чуди човек как се задържаха там. Сигурно с двойно залепващо тиксо?
— Аз обаче не вярвам — рекох.
— О, и аз не вярвам — съгласи се пралеля Аделхайд. — Сигурно има някакъв друг трик.
— Имах предвид, че не вярвам пралеля Хулда да е била стриптийзьорка — казах аз.
— Е, може да съм го видяла и в някой филм — добави пралеля Аделхайд и ме хвана под ръка. — На моята възраст ми е трудно да разграничавам спомените си. Ах, толкова се радвам. Такива важни чествания се организират все по-рядко, в днешно време хората предпочитат да празнуват в трапезариите си. Но друго си е в такъв изискан хотел, къде-къде по-празнично е. Пък и е прекрасно отново да видя всички. Нямам търпение да се запозная с младежа на сестра ти Лулу. Разправят само хубави неща за него. Сега пък чух, че братовчедка ти Франциска нямало да се жени за фризьора. И слава Богу, прическата му е безобразна, нали Хайнрих? Като някой скункс е.
— Франциска пак е соло?