Мади и Фей влязоха решително в болницата. Минаха покрай пазача на входа с убедителни изражения на лицата, без да мигат, като хора, които имат важна работа и пълното право да са тук. Качиха се на асансьора до петия етаж. В този късен час посетителите бяха малобройни и болницата бе слабо осветена и спокойна.
Звънът от асансьора, известяващ пристигането до съответния етаж, кънтеше в празните коридори. Мади държеше ръката на Фей, докато минаваха на пръсти покрай стаите на пациентите. Повече пациенти от етажа на Уенди спяха, някои стенеха на фона на бипкащите звуци на машините, към които бяха закачени.
Фей стисна ръката на Мади, после й кимна. По даден сигнал момичето се пъхна в една от стаите в най-далечния край на коридора, точно срещу стаята на Уенди. След няколко минути изхвърча оттам и се провикна притеснено:
— Сестра! Сестра! Моля, елате бързо. Нещо не е наред с баба ми!
Дежурната сестра скочи на крака и се спусна по коридора, за да помогне. Фей светкавично се шмугна след нея зад бюрото й, грабна връзката ключове, която висеше на кукичка, и се затича към стаята на Уенди. Пъхна се вътре и тихо затвори вратата зад себе си. Преди това обаче видя как едно малко момиче бързо завива зад ъгъла и изтичва надолу по стълбището.
* * *
В мансардата Том упорито се опитваше да държи очите си отворени. Беше заел мястото на майка си до прозореца. Задачата му беше да пази, да изчака идването на Питър и да го упъти до Уенди. Том шумно се оплака, че няма да бъде с тях в болницата, но Фей го увери, че мисията в мансардата е изключително важна. В крайна сметка отдадеността му на Уенди взе връх. Часовникът удари единайсет пъти, стресна го и тъкмо се разсъни, когато чу тропане по вратата. Затаи дъх и седна изправен на мястото си. После чу звук от отваряне на врата и скърцане на стъпки по пода.
— Питър? — провикна се той и заради страха гласчето му приличаше на писукане.
Сянката застина, една ръка се протегна и светна лампата.
Том премигна и потърка очи, заслепен от ярката светлина. Постепенно разпозна небръснатото изтощено лице на мъжа, който стоеше стъписано на вратата, очевидно в шок.
— Джак! — провикна се той и се спусна към него. Джак успя само да разпери ръце и да улови навреме хвърчащото като ракета към него момче, за да го притисне силно.
— Какво? Том? Ти ли си? — развика се от вълнение той и го завъртя в кръг, после го стисна отново, боейки се да го пусне. — О, момче, чакай да те погледна.
Очите му поглъщаха малкото личице с ярките сини очи, които се взираха в него със същото щастие, рошавата руса коса…
— Къде бяхте! Полудяхме от тревога!
— Бях в Невърленд! — отвърна без никакво съжаление Том. Всъщност беше горд и доволен от своето изявление.
— Какво? Но, Том, това е невъзможно — отвърна с леко раздразнение Джак.
— Всички възрастни казват така — отбеляза Том и кимна разбиращо.
— Но в последните двайсет и четири часа аз претърсих всяко кътче от парка и от всеки друг парк в Лондон. Ако сте били там, искам да ми кажеш къде точно.
Том се разсмя.
— Не в този „Невърленд“ — каза той и започна отново да разказва за приключенията си през изминалите дни, докато Джак ставаше все повече и повече умислен. Накрая той потърка с примирение брадичката си.
— Е, предполагам, че да те чуя как ми разказваш, че си бил в Невърленд, не е по-странно от факта, че изобщо те чувам да говориш — отбеляза той и наклони леко глава. — Имало е и други изгубени момчета там, така ли?
Въпросът му прозвуча хлапашки, сякаш бе не по-голям от самия Том.
— Моята банда, както ги нарича Питър — отвърна момчето и наподоби лукавата дръзка усмивка, която Уенди веднага щеше да разпознае.
— Е, да знаеш, че майка ви се поболя от тревога! Разбихте сърцето й! По цели нощи не спеше и само плачеше. Едва ли сте мислили много за това, докато сте се забавлявали и скитосвали.
Закачливостта на Том веднага изчезна. Джак бе доволен, че момчето осъзнава какво бяха причинили на Фей.
— Къде е майка ви впрочем?
— Отиде в болницата с Мади. За да спаси Уенди.
— По това време? И са те оставили сам?
— Такъв е планът.
— Том, сега съм по-объркан от всякога. Кажи ми за този план.
— Мама и Мади отидоха в болницата, за да отворят прозореца на Уенди. Джак, Питър Пан ще дойде тази нощ за нея! — обясни момчето и от въодушевлението гласът му отново стана пискливо висок и той заговори още по-бързо: — Трябва да са сигурни, че прозорецът й ще е отворен!
Джак зяпна с отворена уста, когато чу това.
— Фей? Майка ти се е съгласила на този план?
— Съгласила ли? Тя го измисли!
Джак ахна отново и плесна с ръце от изненада, а очите му грееха победоносно. После вдигна ръката до челото си и изкозирува.