Децата се подсмихнаха, но останаха мълчаливи.
Разнесе се тихо потропване по вратата и когато Джак отвори, видя мисис Лойд. Покани я вътре и щом я видя, Фей се спусна към нея и хвана ръцете й в своите. Джейн Лод изглеждаше променена, като че ли тъгата бе загладила острите й ръбове, гласът й бе станал по-мек, както и изражението й.
— Толкова съжаляваме, че Уенди ни напусна — каза Фей. — Тя ще ни липсва много.
— Благодаря ви — отвърна искрено Джейн. — И на мен ще ми липсва. Предполагам, че ще липсва на страшно много хора. Но вярвам, че сега е щастлива. Най-накрая.
Започна да рови в голямата си дълбока чанта.
— Дойдох да ви дам нещо. Само да го намеря. Момент… знам, че е тук. О, да, ето го.
Извади ръката си и разтвори дланта си. На нея лежеше малък златен напръстник.
Мади го забеляза и скочи от стола си. Дотича със светкавична скорост до нея.
— Това е напръстникът на Питър! Уенди му го е дала. Той го наричаше „целувка“ и винаги го носеше на верижка на врата си. Близо до сърцето си.
Лицето й бе пламнало и думите направо излитаха от устата й.
— Да — каза Джейн, изненадвайки всички с отговора си. — И аз го разпознах, така е.
— Откъде го взехте? — поиска да узнае Том.
Джейн се усмихна замечтано.
— Намерих го на перваза на прозореца тази сутрин в стаята на майка ми. Мисля… — млъкна. — Мисля, че са го оставили за нас. За да ни кажат, че всичко е наред и че Уенди вече е с него.
— Той вече не се нуждае от него — въздъхна Мади.
— Не, не се нуждае, и аз така мисля — обърна се Джейн към момичето. — Но и на мен не ми е нужен. Може би ти ще го вземеш?
Джейн й подаде напръстника. Мади я гледаше с широко отворени очи, кръгли като чаши за чай. Взе напръстника в ръка и се втренчи в него с благоговение и почуда в душата.
— Може ли да го погледна? — попита Джак.
Мади му го подаде внимателно и наблюдаваше като орлица как той държеше и оглеждаше съкровището й.
— Предполагам, че това доказва съществуването на Питър Пан — погледна Джак към Фей. — Печеля облога.
Тя отвърна прямо на погледа му.
— Всички печелим. И доброволно признавам, че вярвам.
Джак издиша дълбоко. Присви очи и се загледа в напръстника в дланта си. След миг повдигна очи, стисна устни, после попита:
— Кажете ми, мисис Лойд. Все още ли смятате да продадете къщата?
Фей ахна, смаяна от внезапността на въпроса. Предполагаше, че някъде на заден план в съзнанието си е знаела, че след смъртта на Уенди сградата на номер 14 щеше да бъде продадена. Джейн Лойд не бе скрила намеренията си. И все пак се бе надявала, че нямаше да бъде толкова скоро.
Плъзна поглед из голямата топла кухня на старата къща, която бе обикнала през последните месеци, спирайки се с копнеж на уютните кътчета и джунджурийките, сякаш ги виждаше за последен път. Погледна към прозорците, разделени от мулиони на множество красиви квадрати, вдиша уханието на горящото в синята камина дърво. Представи си сините тапети на цветя, пухкавите възглавнички, стафордширския порцелан, лимонения мирис в антрето и, разбира се, магията на великолепната мансарда на Уенди. Най-накрая спря поглед на прекрасната градина, където бяха пуснали корени и разцъфнали сърцата и въображението на децата й, и сега тя бе толкова ярко и пищно място, като есенните цветя.
Фей бе научила, че една къща не е лепилото, което свързва семейството заедно. Независимо дали е красив замък, имение, къща или малък апартамент, колкото и наситено със спомени да е мястото, каквато и старо семейно наследство да е, никоя къща не е дом. Мади и Том — а вече и Джак — бяха хоросанът на нейния дом. Любовта бе основата. Където и да отидеха оттук нататък, те щяха да довършат дома си с безценните спомени, и стари, и нови. Щяха да засадят нови семена в добре наторената почва.
И все пак, помисли си тя замечтано, докато погледът й се насочи към децата й, които се въртяха и смееха с Нана с невъздържано детско веселие, тя бе открила тук щастието. Номер 14 щеше да й липсва.
Очите на Джейн Лойд се разшириха от изненада, когато чу въпроса на Джак.
— Аз… Не знам. Не съм мислила — заекна тя.
— Продавате ли я? — настоя той.
— Да, разбира се.
— Скоро ли?
— Колкото е възможно по-скоро, надявам се.
— Добре — отвърна той решително.
Фей го погледна изпитателно, изненадана от внезапната му деловитост.
Джак й отвърна с многозначителен поглед, после се обърна към мисис Лойд и каза съвсем небрежно:
— Може да си спестите комисионата за агента на недвижими имоти. Ще купя къщата — погледна смаяната Фей и добави: — Какво? Не смяташ, че ще живея в това голямо място сам, нали? Сделката е за целия пакет. Ти и децата сте включени в него. О, и Нана също.