За отбелязване бе, че едно късче информация ме озадачи дотолкова, че изгубих дар слово. Добре че господин Уонг не говореше много. По-скоро никак. Смаях се до степен да съм неспособна за разговор. В един раздел от сайта на Илейн Оук, озаглавен „Непотвърдени слухове“, имаше пост, който обясняваше много неща.
„Непотвърден слух е, а и честно казано ние от «Рейес Фароу без цензура» не сме склонни да му вярваме, че обичният ни Рей има по-малка сестра. Подробно проучване на щатските и общински регистри бе показало обратното, въпреки че ние добре знаем колко е потаен нашият човек. Както винаги, когато се отнася до Рейес Фароу, всичко е възможно.“
Звучеше като клюкарска рубрика. Щатските шерифи със сигурност бяха разбрали оттук за Ким, но как се беше добрала Илейн до тази информация?
Всъщност бях малко изненадана, че никоя от историите, разказани ми от Нийл, не беше изтекла към някой от тези сайтове. Бях убедена, че Илейн би платила малко състояние за нещо подобно. Може би Нийл беше покрил нещата, доколкото е възможно. Щях да го попитам за това.
Преди да се усетя, часовникът удари три. Метафорично. Не бях оставала до толкова късно от маратона на „Зоната на здрача“ преди няколко седмици. Потръпнах при мисълта за броя на кафетата, в които давех тъгата си през последните няколко часа. Това можеше да обясни и неконтролируемото треперене.
Нямаше да успея да заспя, така че реших преди да си легна да проверя дали татко не е все още долу. Обикновено си тръгваше между полунощ и два, но нищо не пречеше да проверя. Във всеки случай можех да се позавъртя в кухнята. Нещо за хапване можеше и да ми помогне да заспя.
Вярно, че бях изпила пет чаши кафе или дори шест, но имах силно усещане, че нещо не е наред, когато слязох в „Бедствие“. Навсякъде беше съвсем тъмно, както се очакваше, но под вратата на татковия офис се процеждаше светлина. Започна леко да ми се гади, докато се провирах между масите и столовете. Може би бе по-добре да хапна само супа, като се приберях у дома.
Отворих вратата. Лампата на татко светеше, но той не беше там. Колкото и банално да звучи, приток на адреналин се устреми право към сърцето ми.
Усещах страха, който се излъчваше от кухнята. Чувствах също опасенията и дезориентацията, но страхът беше по-силен от всичко. Заобиколих зад бара и взех нож, преди да отида до вратата на кухнята. Колкото повече се приближавах, толкова повече се усилваше усещането за страх. Заедно с топлината, която придружаваше това чувство, усещах и аромата на бонбони против кашлица с мед и лимон и знаех, че това е татко. И го правеше нарочно. Сякаш ме предупреждаваше да стоя настрани. Но пък той не подозираше, че умея да усещам чувствата на хората. Нали?
Нямах друг избор, освен да мина колкото може по-тихо през летящите врати, които водеха към абсолютно тъмната кухня. Когато бях вече вътре, леко се приближих към ъгъла, за да могат очите ми да свикнат. Защо ли не държах постоянно у себе си очила за нощно виждане?
Преди да съм успяла да се ориентирам, лампата светна и изведнъж бях толкова заслепена, колкото и преди. Вдигнах ръка, за да предпазя очите си от силната светлина и примигнах срещу острата белота. Точно тогава видях как в полезрението ми влезе яко ръчище с нож, доста по-дълъг от този, който имах аз. Замахна толкова бързо, че единствената ми мисъл се сведе до вероятностите. Ако сметките ми бяха точни, имайки предвид силата на замаха и дължината на блестящото острие, движещо се към мен, щеше да е доста болезнено.
Глава 12
„Хубаво де, а ако животът ми поднесе туршия?“4
В мига, когато би трябвало да умра от остър като бръснач нож, забит в сърцето ми, във вените ми нахлу адреналин и светът около мен сякаш забави темпото си. Наблюдавах как острието наближава сантиметър по сантиметър. Погледнах към мрачното и гневно лице на мъжа. О, да, със сигурност желаеше смъртта ми. Което беше истинска гадост, защото аз дори не го познавах. После хвърлих поглед настрани. Баща ми седеше вързан и със запушена уста на кухненския под. Поредната доза адреналин нахлу в тялото ми, когато видях отстрани по главата му да се стича кръв. Очите му бяха разширени от страх, но не за него самия. За мен.