— От стаята ли дойдохме? — попитах го аз. Бениньо шумно се разсмя. Нестор погледна Ла Горда, като че ли искаше разрешение или съвет.
— От стаята ли дойдохме? — попита Горда.
— Не — отвърна Нестор.
Ла Горда, изглежда, беше също толкова нетърпелива да узнае, колкото и аз, и това ме обезпокои. Тя дори подкани Нестор да говори.
— Дойдохте отникъде — рече Нестор. — И трябва да ви кажа, беше страшно. Всичките бяхте като мъгла. Паблито пръв ви видя. Може и от доста време да сте били в двора, но не знаехме къде да гледаме за вас. След това Паблито извика и ние всички ви видяхме. Никога не бяхме виждали подобно нещо.
— Как изглеждахме? — попитах аз. Хенаросите се спогледаха. Настъпи непоносима продължителна тишина. Сестричките се бяха вторачили в Нестор с отворени усти.
— Бяхте като частици мъгла, уловени в паяжина — рече Нестор. — Когато ви заляхме с вода, отново станахте цели.
Исках той да продължи да говори, но Ла Горда каза, че ни оставало съвсем малко време, защото аз трябвало да тръгна в края на деня, а тя все още имала да ми казва някои неща. Хенаросите станаха и се ръкуваха със сестричките и Ла Горда. Те ме прегърнаха и ми казаха, че им трябвали само няколко дни, за да се приготвят да заминат. Паблито нарами стола си, обърнат наопаки. Жозефина изтича до печката, взе един вързоп, който бяха донесли от къщата на доня Соледад, и го сложи между краката на Паблитовия стол, от който ставаше идеално средство за пренасяне на вещи.
— Понеже си отиваш вкъщи, вземи и това — рече тя. — Това все пак си е твое.
Паблито сви рамена и понамести стола, за да балансира товара си. Нестор направи знак на Бениньо да вземе вързопа, но Паблито не му позволи.
— Всичко е наред — рече той. — С него или без него ще си остана същия глупак, докато нося този проклет стол.
— А защо го носиш, Паблито? — попитах аз.
— Трябва да съхранявам силите си — отвърна той. — Не мога да ходя насам-натам и да сядам върху всичко. Откъде да знам кое влечуго е седяло там преди мен.
Той се закиска и вързопът заподскача от тресенето на раменете му.
След като Хенаросите заминаха, Ла Горда ми обясни, че Паблито започнал налудничавата си връзка със стола, за да дразни Лидия. Не искал да сяда там, където тя е сядала, но се увлякъл и тъй като обичал да се отдава на прищевките си, вече не сядал никъде другаде, освен върху своя стол.
— В състояние е да го носи цял живот — каза ми Ла Горда много уверено. — Той е почти толкова твърдоглав, колкото и ти. Той е твоят партньор; ти ще носиш цял живот своя бележник, а той — своя стол. Каква е разликата? И двамата си угаждате повече от всички нас.
Сестричките ме наобиколиха и се разсмяха, потупвайки ме по гърба.
— Много е трудно да се проникне в нашето второ внимание — продължи Ла Горда, — а да го управляваш, когато си угаждаш, както ти правиш, е дори още по-трудно. Нагуалът каза, че ти би трябвало да знаеш по-добре от всяка от нас колко трудно е това управление. С неговите растения на силата ти си се научил да достигаш много далеч в онзи друг свят. Затова днес ни притегли така силно, че едва не умряхме. Ние искахме да съберем второто си внимание върху мястото на Нагуала, а ти ни потопи в нещо, което не познаваме. Ние сме готови за това, а ти не си. Но вината не е твоя; растенията на силата са те направили такъв. Нагуалът беше прав: ние всички трябва да ти помагаме да удържаш второто си внимание, а ти трябва да помагаш на всички ни да тласкаме нашето. Твоето второ внимание може да отива много далеч, но нямаш никакъв контрол над него; нашето може да отива на съвсем малки разстояния, но ние имаме пълен контрол над него.
Ла Горда и сестричките ми разказаха, една след друга, колко страшно било изживяването да си изгубен в другия свят.
— Нагуалът ми каза — продължи Ла Горда, — че когато той събирал второто ти внимание със своя дим, ти си го фокусирал върху един комар и след това комарчето станало за теб пазителят на другия свят.
Казах й, че това е вярно. По нейна молба им разказах преживяването, на което дон Хуан ме бе подложил. С помощта на неговата смес за пушене аз бях възприел един комар като 30-метрово, ужасяващо чудовище, което се движеше с невероятна скорост и пъргавина. Грозотата на тази твар беше отвратителна и въпреки това имаше някакво страховито величие в нея.
Това изживяване също по никакъв начин не се вместваше в моята схема за нещата. Единствената опорна точка за разума ми бе моята дълбоко вкоренена убеденост, че едно от въздействията на психотропната смес за пушене е да ме доведе до състояние да халюцинирам размерите на комарчето.