Тя ме потупа по гърба и ме наведе към пейката, върху която пишех.
— Ти още не си цялостен магьосник — рече тя. — Имаш едно огромно петно в корема си и силата на тези съюзници би го изтръгнала от мястото му. С тях шега не бива.
— Какво трябва да направиш, когато някой съюзник дойде при теб по този начин?
— Аз не се интересувам от тях. Нагуалът ме научи да бъда уравновесена и да не търся нищо ревностно. Нощес, например, знаех кои съюзници ще тръгнат с теб, ако въобще някога успееш да намериш кратунка и да я подготвиш. Сигурно изгаряш от нетърпение да ги вземеш. Аз — не. По всяка вероятност аз никога няма да ги взема.
— Защо?
— Защото са сили и като такива могат да те пресушат до капка. Нагуалът каза, че човек е най-добре когато няма нищо друго, освен целта и свободата си. Един ден, когато си цялостен, вероятно ще трябва да избираме дали да ги задържим или не.
Казах й, че на мен лично ягуарът ми хареса, макар че имаше нещо арогантно в него.
Тя се взря в мен. В погледа й имаше изненада и объркване.
— Наистина го харесвам — рекох аз.
— Разкажи ми какво видя — каза тя.
В този момент осъзнах, че автоматично бях приел, че тя е видяла същото, което и аз. Описах в най-големи подробности четиримата съюзника, каквито ги бях видял. Тя ме слушаше повече от внимателно; изглеждаше смаяна от описанието ми.
— Съюзниците нямат форма — рече тя, когато свърших. — Те са като присъствие, като полъх, като светлина. Първият, който се появи нощес, беше една чернота, която искаше да влезе в тялото ми. Затова пищях. Почувствах как достига краката ми. Другите бяха просто цветове. Светлината им обаче беше толкова силна, че пътеката се виждаше като да беше ден.
Изявленията й ме поразиха. Най-после бях приел, след години борба и само въз основа на срещата ни с тях тази нощ, че съюзниците имат консенсуална2 форма, че са субстанция, която може да се възприеме еднакво от сетивата на всеки човек.
На шега казах на Ла Горда, че вече съм записал в бележника си, че са същества с форма.
— Какво ще правя сега? — запитах аз реторично.
— Много просто — отвърна тя. — Ще напишеш, че не са с форма.
Сметнах, че е абсолютно права.
— Защо ги виждам като чудовища? — попитах.
— Това не е необяснимо — рече тя. — Ти още не си се освободил от човешката си форма. Същото се случи и с мен. Аз виждах съюзниците като хора; всичките бяха индианци с ужасни лица и жесток вид. Те ме причакваха на пусти места. Мислех, че ме преследват като жена. Нагуалът се заливаше от смях на страховете ми. И въпреки това аз умирах от страх. Един от тях идваше и сядаше на леглото ми, а след това го раздрусваше, докато се събудех. Страхът, който този съюзник пораждаше у мен, бе нещо, което не бих искала да се повтаря дори сега, след като съм променена. Тази нощ мисля, че бях така изплашена от съюзниците, както някога.
— Искаш да кажеш, че вече не ги виждаш като хора?
— Да. Вече не ги виждам като хора. Нагуалът ти е казал, че съюзникът е безформен. Прав е. Съюзникът е само присъствие, помощник, който е нищо и в същото време е толкова реален, колкото сме аз и ти.
— Сестричките виждали ли са съюзниците?
— Всеки ги е виждал по едно или друго време.
— И за тях ли съюзниците са само сила?
— Не. Те са като теб: още не са се освободили от човешката си форма. Никой от тях не се е освободил. За всички тях — сестричките, Хенаросите и Соледад — съюзниците са страховити неща; за тях съюзниците са злобни, ужасни същества на нощта. Само при споменаването на съюзниците Лидия, Жозефина и Паблито обезумяват. Роза и Нестор не се страхуват чак толкова, но и те не искат да имат нищо общо с тях. Бениньо си има свои планове, така че те не го интересуват. Те не го притесняват, а и мен също. Но останалите са лесна плячка за съюзниците, особено сега, когато съюзниците не са в кратунките на Нагуала и Хенаро. Те идват постоянно да ги търсят.
— Нагуалът ми каза, че докато човек се придържа към човешката форма, той може само да отразява тази форма и тъй като съюзниците се захранват директно от живителната ни сила, която се намира в центъра на стомаха, те обикновено ни разболяват и тогава ги виждаме като тежки, грозни същества.
— Има ли нещо, което можем да направим, за да се защитим или да променим образа на тези същества? — попитах аз.
— Това, което трябва да направите всичките вие, е да се освободите от човешката си форма.
— Какво означава това?
Въпросът ми, изглежда, не й говореше нищо. Тя ме погледна озадачено, като че ли очакваше да поясня това, което току-що бях казал. Затвори очи за момент.
— Ти не знаеш за човешката същност и човешката форма, нали? — попита тя.
2
Консенсуален — който придружава или е свързан с волево (съзнателно) движение. — Бел. прев.