— Какъв тест? Кои са „те“? Как, по дяволите, ни виждат?
Хуквам към минибара, разбутвам бутилките алкохол настрана. Вдигам капака на кофичката с лед. Никъде няма кабели.
— На теб е, нали? Ти носиш камера!
— Чуй ме, Бийчър.
Качвам се на масичката за кафе и изритвам цветята на пода. Далас скача от дивана и като укротител на лъвове грабва един стол и се опитва да го държи между нас.
— Ще ме изслушаш ли? — вика той. — Не става дума за теб!
— Не е вярно! Тъкмо моя живот прецаквате!
— Идиот такъв! Животът ти вече е свършен!
При тези думи замръзвам.
Пръстите му са впити в облегалката на стола.
— Какво каза? — питам.
Той не отговаря.
— Каза, че животът ми е свършен.
— Ние можем да те защитим. Вече те защитаваме.
За доказателство Далас се отправя към спуснатите завеси и ги разтваря само няколко пръста — вижда се потънала в мрак градска улица, пълна с паркирани коли, но без никакви минувачи. Намираме се на втория етаж в тухлен блок и макар да ми отнема малко време, докато огледам ресторантите от другата страна на улицата… Има и аптека.
— Ние сме в Уудли парк — констатирам аз.
— Да. Но сме също така в единствената жилищна сграда на оживена улица, където е трудно да се спре, а това прави почти невъзможно да наблюдаваш тази сграда, без да те наблюдават. Когато я обявиха за продажба, наддавахме и срещу израелците, и срещу палестинците.
— Значи това е… какво?… Нещо като защитено жилище?
— Виждаш ли бездомника от другата страна на улицата? — сочи Далас. — Ще остане там до четири часа сутринта, после ще се яви друг клошар и ще заеме мястото му за пълна осемчасова смяна. Помисли за това, Бийчър. Има си причина ФБР да е вторият най-голям притежател на имоти във Вашингтон. Така се правят правилно нещата.
Обръщам се, а завесите се спускат.
— Каза, че с живота ми е свършено.
— Бийчър, време е да разбереш. Когато намери това, което намери…
— Дори не знам какво намерих. Обясни ми какво намерих.
— Намери доказателство. Онзи речник… Това е доказателство за тяхното съществуване.
— Кое съществуване? На втория Кръг Кулпър ли?
Далас поклаща глава и проверява пак дали завесите са плътно затворени.
— Не ги наричай така. Не заслужават да бъдат наричани така.
— Но все пак те са това, нали?
Далас замълчава за момент. Не съм в състояние да преценя дали мисли, или слуша какво му шепнат в ухото, но в крайна сметка подхваща:
— Случва се на всеки десетина администрации. Неизбежно е да се случи, ясно? Всеки човек, положил клетва като президент, има собствена програма, а някои от тези хора… чух, че първият бил Милиард Филмор, макар, ако се вгледате в Юлисис Грант и вероятно в Хардинг…
— Не ми пука за 1920-те години или за Купола чайник[13].
— А какво ще кажеш за „Уотъргейт“? За него пука ли ти?
— Я чакай. Искаш да ми кажеш, че този друг Кръг Кулпър или както там искате да ги наричаме, е замислил „Уотъргейт“?
— Не. Ричард Никсън е замислил „Уотъргейт“. Но за да се осъществи, е…
Далас отива при снимката в рамка на Белия дом в процес на преустройство.
— Представи си Кръга Кулпър… нашата група… истинския Кръг Кулпър… като този гигантски външен пръстен, който обгръща и опазва Президентството повече от двеста години. — Той очертава с показалец огромен кръг около цялата снимка. — После си представи тип като Никсън: идва на власт, поглежда този голям външен кръг и си казва: „Ха. Трябва да си имам нещо такова около мен“.
— Вътрешен кръг.
— Вътрешен кръг — съгласява се Далас и описва миниатюрно кръгче точно около един от прозорците на Белия дом. — Добре дошъл при засечката. Той кани неколцина приятели, сигурен, че може да им се довери… Гордън Лиди, Хауърд Хънт и останалата част от екипа и готово, Никсън има вътрешен пръстен, който докладва само на него. Нарекли са се „Водопроводчиците“. Останалото е, както казват те, „ти си знаеш“.
Взирам се във въображаемия кръг около прозореца на Белия дом. В Архива съхраняваме оригиналните чертежи на Белия дом. Далас не е заградил случаен прозорец. Избрал е един от резиденцията на втория етаж — знам, че президентът Уолъс използва помещението за личен кабинет.
— Значи мислиш… С речника… Смяташ, че Уолъс прави точно това в момента? Така говори със своите лични Водопроводчици?
— Не виждаш ли проблема в това? — пита Далас.
— Да, предполагам, но… Той е президент. Няма ли право да говори с когото пожелае колкото тайно иска?
— Абсолютно. Но това не означава, че на него или на някого от неговата група е позволено да убива всеки, когото те смятат за случаен свидетел.
13
Корупционен скандал с нефтеното находище с това име по времето на президента Уорън Хардинг (1920–1923) — Б. пр.