— Чух как свириш. Ти нямаш един пръст на лявата ръка, безименния… Но си се научила да свириш преди да го загубиш. Тъй ли е?
— Тъй е — отвърна девойката, — преди три години ми пъхнаха в ръцете метална сантура с нажежени струни против уроки. Оттогава свиря, колкото да не забравя, а ти не си длъжен да слушаш…
Леандър веднага си помисли, че именно неговият начин на живот би могъл да помогне на момичето да забрави нещастието си. Опита се да й обясни, че трябва да живее бързо, без да се обръща назад; всяка вечер се разхождаха край езерото и той се стараеше да я научи на своята необикновена и тайна способност. Оказа се, че Деспина — тъй се казваше момичето — е отлична ученичка и бързо забрави дните, когато се бе случило нещастието със сантурата с нажежените струни. Захвърли бързо инструмента завинаги, както Леандър точно по това време напусна кираджиите, преситен от тяхната работа и пълен със страх и спечелени пари. Деспина лека-полека постигаше неговия ритъм в храненето, успешно подражаваше на неговия говор и ход, учеше се да използва очите си с оная главоломна скорост, с която ги използваше той, и на моменти имаше чувството, че всеки свой ден изживява като два. Ала по време на ученето, докато се разхождаха край езерото, бягайки от чужди погледи и криейки общия си ритъм като тайна, те постепенно се сближиха. Понякога тя хвърляше отблясъка на своя пръстен в очите му, а той, загледан в нея, си мислеше дали тя няма както някои грешници от стенописите вместо брадавици на циците, си две извити свински опашчици. Дотогава Леандър не знаеше много за жените, а и за себе си. Знаеше, че с виното трябва да се постъпва както с жената — по един начин лете, по друг зиме; знаеше също, че силните вина се преточват лете, а слабите зиме. Това беше всичко, което Леандър знаеше за жените от семейните разговори, ала момичето с липсващия безименен пръст го привличаше. Тези дни някъде го чакаше неговата fabula rasa, неговата „празна история“ и жадуваше най-после Леандър да се настани в нея.
През Охридското езеро тече река Дрим и го разполовява. Една вечер Деспина и Леандър сложиха в лодката рибарска мрежа и отплаваха през езерото по реката, която в зори ги изхвърли от другата страна на водата. Тази нощ в лодката, в тая двойствена вода, покрити с мрежата, те за първи път легнаха заедно.
Стана така, че на Леандър му беше предварително известно часове по-рано всичко, което щеше да се случи, и в момента, когато очакването му се сбъдна, беше много по-бърз от своята спътница, тъй че те не успяха дори да се докоснат. Неговият ритъм беше все пак напълно различен от нейния и той за пръв път се сблъска със страшната прокоба, която лежеше в дъното на тайната му дарба. Те изобщо не можаха да се съединят и после, и през следващите нощи, сякаш мръстеше с хайвер езерото и реката в него, Леандър пълнеше мрежата под себе си, вместо жената.
Последната нощ Деспина купи две свещи от манастира „Свети Наум“. Едната даде на Леандър, а другата остави в бохчата си. Както обикновено отплаваха по реката през езерото и Леандър направи още един опит. Последен. Когато и той не успя, понеже се изпразни преди да докосне момичето, Деспина му даде свещта да отнеме девствеността й. След това някъде призори взе веслото и откара лодката до голямата пясъчна ивица пред „Богородица Захумска“, пред манастира на сръбските деспоти, до който можеше да се стигне само по вода. Тук запали другата, своята свещ, подаде я на Леандър, целуна го и го остави пред манастира, а тя подкара лодката по Дрим.
Обезумели и уморени, се разделиха завинаги, убедени, че допирът помежду им е невъзможен. Когато Леандър слезе със свещ в ръката, утринната литургия приключваше. Още преди да отиде в църквата, забеляза, че в манастира се извършва погребален обред с една икона. Беше прастара, от Пелагония и преди да я положат в гроба и прелеят с вино, той успя да я види. На нея беше изобразена Богородица, кърмеща младенеца, и един човек с брадва — всъщност свети Йоан Кръстител — който стоеше до тях. Сандалът беше паднал от крака на детето и човекът бе хванал каишката, за да я надене на петата му; стреснато от неочакваното докосване, детето беше ухапало майка си по гърдата; разбрала какво се е случило, тя поглеждаше към човека, който наместваше каишката.