Докато Калан бе на легло, Ричард спеше на дървена скара в общата стая или пък направо под звездите. В началото често й се случваше, когато се будеше нощем от болка, да го намира седнал на земята край леглото й, задрямал, с глава, опряна в стената, винаги готов да скочи при всяко нейно стенание или да й донесе билки и чай. Не искаше да легне до нея в леглото от страх да не я нарани. Тя почти бе готова да изтърпи болката, но да усети успокояващото му присъствие до себе си. Най—накрая, когато вече можеше да става и да се движи, той се съгласи да спи при нея. През тази първа тяхна нощ заедно Калан бе стискала огромната му топла ръка до корема си, загледана в силуета на Дух, очертан на лунната светлина. Вслушваше се в нощните гласове на птици и насекоми и във вълчия вой, докато накрая очите й се затвориха и се отпусна в спокоен сън.
На следващия ден Ричард я уби за пръв път. Бяха на потока да проверяват мрежите и той отсече две прави върбови пръчки. Хвърли едната на земята до нея и й каза, че това й е мечът.
Явно бе в настроение за игра и й подвикна да се защитава. Самата тя в добро разположение на духа, прие предизвикателството, като внезапно се опита да го прониже — просто за да го постави на мястото му. Той обаче я изненада и веднага обяви, че я е убил. Калан отново го нападна, този път по—енергично, но Ричард бързо я обезвреди и отсече главата й с един замах. При третото нападение вече бе започнала леко да се отегчава. Вложи всичките си усилия в атаката, но той отново я отблъсна без никакво усилие и острието на меча му се залепи между гърдите й. За трети път от три нападения я обяви за мъртва.
Оттогава насетне това се превърна в игра, която Калан а всяка цена искаше да спечели. Ричард никога не й се оставяше даром — нито дори от учтивост, когато виждаше, — че е обезверена от бавния напредък. Не преставаше да я унижава пред Кара. Калан знаеше, че го прави, за да я амбицира да започне да използва мускулите си по—пълноценно, да забрави болката, да заякне. Тя отчаяно искаше да спечели.
И двамата носеха върбовите си мечове втъкнати в коланите, в готовност. Всеки ден някой се впускаше пръв в атака и битката започваше. Отначало Калан не представляваше никакво предизвикателство за Ричард и той не се свенеше да й го показва непрекъснато. Това, разбира се, само допълнително подклаждаше волята й и желанието да му покаже, че не е вчерашна в тези работи, че става въпрос не само за сила, но и за ловкост и бързина. Той я насърчаваше, но никога не й даваше нищо даром. Седмица след седмица тя бавно започна да го затруднява все повече и той я убиваше с все повече усилия.
Калан бе обучена в изкуството на меча от баща си, Крал Уиборн — поне беше Крал, преди майка й да го избере за свой другар. За един Изповедник титлата Крал не означаваше нищо. Галеанският Крал Уиборн имаше две деца от своята Кралица и първа съпруга, така че Калан имаше природени брат и сестра.
Изпитваше огромно желание да му покаже, че баща й я е обучил достатъчно добре. Действаше й потискащо да знае, че е далеч по—добра от това, което може да демонстрира в момента. Не толкова че не знаеше какво да направи, колкото че не можеше да го направи. Мускулите й все още не бяха достатъчно силни, нито пък откликваха на желанията й достатъчно бързо.
Имаше обаче и още нещо: Ричард се биеше по начин, с какъвто Калан никога не се бе сблъсквала по време на своето обучение, нито пък бе виждала в реална битка. Не можеше точно да определи или изрази с думи разликата, но я усещаше и не знаеше как да й противостои.
В началото битките им се провеждаха предимно на поляната пред къщата, за да не може Калан да се спъне, а дори да го направи, да не си удари главата в нещо остро.
Кара бе постоянният им зрител. С течение на времето битките ставаха все по—продължителни и напрегнати. Яростни и изтощителни.
На няколко пъти Калан толкова се вбесяваше от безжалостното отношение на Ричард към тези срещи, че не му говореше с часове след това, за да не изпусне нещо, което не иска да каже наистина и за което знае, че по—късно ще съжалява.
В такива случаи Ричард й казваше:
— Запази гнева си за врага. Сега няма да ти бъде от полза. Тук той може да превъзмогне страха ти. Използвай времето да научиш меча да ти се подчинява, така че по—късно да можеш да го използваш, без да мислиш.