Кара посочи с капещия парцал.
— Може би не го вярва наистина, не и с цялата си душа. Може би не иска да се върне, понеже се съмнява в себе си — след случилото се в Андерия. И му се струва по—лесно просто да стои настрана.
— Не мисля, че Ричард изпитва съмнения по този въпрос. Не и в това. Нито дори за миг. Нито частичка. Мисля, че ако изобщо изпитва някакви съмнения, би се върнал, понеже това е по—лесното. Да останеш тук е по—трудно — ние с теб сме живи примери. Но всъщност ти можеш да си тръгнеш по всяко време, Кара, ако толкова ти се иска. Той няма власт над твоя живот. Ако не ти се остава, не си длъжна да го правиш.
— Аз съм се клела да го следвам, независимо от глупостите, които върши.
— Глупости ли? Та ти го следваш, понеже му вярваш.
— Както и аз. Точно затова не бих могла да си тръгна и да го принудя да ме последва.
Кара стисна устни. Сините й очи загубиха блясъка си, щом тя се обърна и потопи парцала в кофата с вода.
— В такъв случай ще си останем заключени тук, обречени да живеем живота си в този рай.
Калан се усмихна с разбиране към разочарованието на Кара. Макар че нямаше да се опитва да принуждава Ричард да върши нещо, против което категорично се изправя, това не й пречеше да се опитва да промени решението му. Изсипа чашата си с чай и я остави на плота. Това бе Друго.
— Може би не. Нали знаеш, и аз си мислех същото — че трябва да се върнем, искам да кажа.
Кара я изгледа подозрително.
— Е, и как смяташ, че можем да го убедим?
— Ричард ще се забави известно време. След като така или иначе няма да го има, какво ще кажеш да си вземем по една баня.
— Баня ли?
— Да, точно така. Толкова си мечтая да се изкъпя, писна ми да изглеждам като някакъв провинциален селски пътник. Искам да си измия косата и да си облека бялата Изповедническа рокля.
— Бялата Изповедническа рокля … — Кара й се усмихна заговорнически. — Аха. Значи предстои една от битките, в които жената винаги е по—добре подготвена.
С крайчеца на окото си Калан зърна Дух, застанала на прозореца на спалнята, загледана в света навън, с развяна роба, отметната назад глава и стиснати покрай тялото юмруци — сякаш готова да се защити срещу всяка опасност.
— Е, не точно битка в смисъла, който влагаш ти, но ми се струва, че ако съм облечена по този начин, ще мога да изложа позицията си по—убедително. Това няма да е нечестен похват. Ще говоря от името на Майката Изповедник. Струва ми се, че способността му за преценка в известен смисъл се е изместила. Трудно е човек да мисли за каквото и да е друго, когато е притеснен за някого, когото обича.
Калан сви юмруци инстинктивно, когато мисълта й отплува към заплахата, тегнеща над Средната земя.
— Трябва да му помогна да види, че лошото вече е зад гърба ни, че съм здрава и че е време да се върнем при дълга си към хората.
С усмивка на уста Кара отметна назад кичур руса коса.
— Ако си облечена в тази твоя рокля, със сигурност ще го види.
— Искам да види жената, която е достатъчно силна, за да го победи в бой с меч, и в същото време ми се ще пред него да застане Майката Изповедник в Изповедническата си рокля.
Кара отметна още един кичур коса, този път заплетен покрай устата й.
— Да ти кажа право, аз също нямам нищо против да си взема една баня. Като се замисля, ако се изправя до теб, облечена в костюма си на Морещица, с измита коса и прясно сплетена плитка, ако изглеждам наистина като Морещица и изразя съгласието си с теб, Господарят ще се убеди още по—категорично, че сме прави, и ще е склонен да обсъди възможностите за връщане.
Калан потопи чиниите в кофата с вода.
— Значи решено. Имаме достатъчно време до неговото връщане.
Ричард им бе издялал малко дървено корито, достатъчно, за да седне човек вътре и да си вземе приятна баня. Не бе чак толкова голямо, че да може да се излегнеш вътре, но при все това си бе направо луксозно за планинския им дом.
Кара го довлачи от ъгъла, оставяйки дрехите по мръсния под.
— Ще го приготвя в моята стая. Ти си първа. Така ако се върне по—рано от очакваното, ще можеш да държиш любопитния нос на съпруга си далеч от мен, докато се оправя.
Калан и Кара напълниха коритото от близкото изворче, като затоплиха и няколко чайника вода на огъня. Когато Калан най—сетне се потопи в димящата вода, въздъхна блажено. Навън вече бе студено, от което горещата баня й се струваше още по—прекрасна. Би й се искало да помързелува вътре, но реши да не се бави много.