— Виж — каза той, обладан от чувството, че дори не говорят на един и същ език. — Не знам какво мислиш…
— Стига приказки. Тръгваме.
В сините й очи нямаше гняв. Ричард дори си помисли, че за Ничи Кара и Калан изобщо не съществуваха.
— Нищо не разбирам. Искаш да тръгна с теб, но не го правиш заради Джаганг. Ако е така, то…
— Струва ми се, че обясних нещата възможно най—ясно и просто. Ако искаш да си свободен, можеш да ме убиеш. Направиш ли го, Калан също ще умре. Това са ти възможностите. Макар да знам как би постъпил, не мога да бъда напълно сигурна. Пред теб има два пътя. Трябва да тръгнеш по единия.
Ричард чуваше гневното дишане на Кара зад гърба си. Беше навито на кълбо жило, готово да изхвръкне всеки един миг. Опасявайки се да не би Морещицата да направи някаква огромна глупост, той повдигна ръка, за да й покаже, че иска от нея да остане на мястото си.
— О, има и още нещо, в случай че се опиташ да направиш нещо или да ме измамиш, или пък да откажеш да изпълняваш дреболиите, за които ще те моля. Посредством заклинанието, което ни свързва, аз мога по всяко време да убия Калан. Трябва само да го пожелая. Не е нужно самата аз да умирам. Всеки един ден оттук насетне й е подарен от мен, а следователно и от теб. Нямам намерение да й причинявам нищо лошо, всъщност животът й ми е напълно безразличен, но нямам нищо против да продължи повече. Та все пак тя те е направила отлив и в замяна на това се надявам, че няма да плати с живота си. Но, от друга страна, ти самият ще си отговорен чрез поведението си.
Ничи изгледа твърдо Кара зад Ричард. После протегна Ръка и нежно изтри кръвта от устната му.
— Тази твоя Морещица те разкърви. Мога да излекувам раната ти, ако искаш.
— Не.
— Чудесно. — Избърса кървавите си пръсти в черната си рокля. — Ако не искаш да рискуваш някой друг да застраши живота на Калан, ти предлагам да се погрижиш никой да не действа без твое съгласие. Морещиците са действени и решителни жени. Уважавам отдадеността им на дълга. Но ако твоята Морещица ни последва и я усетя чрез магията си, Калан ще умре.
— А как ще знам, че Калан е добре? Може да се отдалечиш на километри оттук и чрез тази магическа връзка да решиш да я убиеш. И аз да не разбера.
Ничи свъси чело. Изглеждаше искрено объркана.
— Че защо да го правя?
Раздирани от ярост и паника, чувствата му се мятаха неудържимо в душата му.
— А защо правиш всичко това!
Тя го изгледа с мълчаливо любопитство за момент.
— Имам си причини, съжалявам, Ричард, че трябва да изстрадаш всичко това. Нямам за цел да те карам да страдаш. Давам ти дума, че няма да причиня нищо лошо на Калан, без да те уведомя.
— И очакваш да ти повярвам?
— Казах ти истината. Нямам причина да те лъжа. С времето ще започнеш да разбираш нещата по—добре. Докато аз съм в безопасност, а ти си с мен, Калан няма да пострада по никакъв начин от мен.
Без да знае защо, Ричард й повярва. Струваше му се стопроцентово искрена и напълно сигурна в себе си, сякаш бе премислила нещата хиляди пъти.
Не вярваше, че му казва всичко. Опростяваше нещата, за да може той да разбере важното и да му е по—лесно да вземе решение. Каквото и да бе другото, едва ли щеше да му прозвучи по—опустошително от първото. Мисълта, че ще бъде разделен от Калан, бе непоносима, но бе готов почти на всичко, за да й спаси живота. И Ничи го знаеше.
Загадката на поведението й отново изплува в главата му. Явно имаше нещо общо с всичко.
— Заклинанието, което предпазва съзнанието на човек от пътешественика по сънищата, е валидно само за хората, които са ми верни. Ако направиш това, не можеш да очакваш да си защитена от Джаганг. Това би било предателство.
— Джаганг не ме плаши. Не се притеснявай за моето съзнание, Ричард, достатъчно защитена съм от Негово Сиятелство. С времето вероятно ще си дадеш сметка колко грешно си възприемал доста неща.
— Мамиш сама себе си, Ничи.
— Ти виждаш само част от цялото, Ричард. — Тя загадъчно повдигна вежда. — Дълбоко в сърцето ти твоята цел е същата като на Ордена. Ти си прекалено благороден, за да бъде другояче.
— Може да умра в ръцете ти, но ще бъде с омраза към всичко, което правиш ти и Орденът. — Ричард сви юмруци. — Няма да получиш каквото искаш, Ничи. Каквото и да е то, няма да го получиш.
Тя го изгледа съчувствено.