Поставила успокоителна ръка на рамото му, Калан отвърна:
— Няма да ми се наложи да го използвам.
— Добри духове, надявам се да е така. — Той хвърли поглед през рамо, огледа за последен път спалнята им, след това се обърна към Кара. — Трябва да вървя.
Морещицата не го чу.
— Първо ми дай ръката си.
Кара носеше бинтове, останали от времето, когато Калан бе на легло. Без да се възпротиви, протегна обляната си в кръв ръка. Кара набързо проми раната, след това я бинтова.
Ричард й благодари, щом привърши. Кара разряза края, обиколи китката му и върза двата края на възел.
— Ще те изпратим донякъде.
— Не. Ще стоите тук. — Ричард смъкна ръкава си.
— Но …
— Кара, искам да пазиш Калан. Оставям я в твоите ръце. Знам, че няма да ме разочароваш.
Прекрасните сини очи на Кара, блестящи от сълзи, отразиха болка, която Калан бе сигурна, че Морещицата никога не си е позволявала да демонстрира.
— Кълна се да я защитавам така, както бих защитава ла теб, Господарю Рал, ако и ти ми се закълнеш да се върнеш при нас.
Ричард й се усмихна бързо, опитвайки се да разсее потиснатостта на думите й.
— Аз към Господарят Рал, не е нужно да ти напомням, че съм се измъквал и от по—заплетени ситуации. — Той я целуна по бузата. — Кара, кълна се, че никога няма да се откажа да правя опити за бягство. Имаш думата ми.
Калан осъзна, че той не се закле буквално в думите на Кара. Тя знаеше, че не би дал обещание, което може да не е способен да изпълни.
Затвори раницата си.
— Трябва да вървя. — Вдигна я за презрамките. — Нямам право да закъснявам.
Калан го стисна за ръката, Кара положи длан на рамото му. Ричард се обърна и стисна Калан за раменете.
— Чуй ме сега. Ще ми се да останеш тук, в тази къща, в планината, където си на сигурно място, но знам, че нищо освен предсмъртното ми желание не би те накарало да го сториш. Остани поне четири—пет дни, за да ми дадеш време, в случай че веднага разбера как стоят нещата и успея да се измъкна. Ничи може и да е Сестра на мрака, но вече не съм напълно чужд на магията. И преди съм се спасявал от властта на могъщи хора. Изпратих Мрачния Рал в отвъдния свят. Отидох в Храма на ветровете, който разруших! Намира в друг свят, за да спася нашия от чумата. Измъквал съм се и от по—трудни ситуации. Кой знае, може би пък сега нещата да са много по—прости, отколкото изглеждат. Ако й избягам, ще се върна тук, така че, моля ви, изчакайте ме поне малко. Ако не мога да избягам от Ничи веднага, опитай се да намериш Зед. Той може да има някакви идеи. Последния път, когато го видях, с него беше и Ан. Тя е Прелат на Сестрите на светлината и познава Ничи от много дълго време. Може би тя ще знае нещо, което, заедно се уменията на Зед, може да се окаже от някаква помощ.
— Ричард, не се тревожи за мен. Просто се пази. Ще те чакам, докато успееш да избягаш. Затова просто се успокой и съсредоточи всичките си усилия в желанието да избягаш от Ничи. Ще останем тук още малко, обещавам ти.
— Ще се грижа за нея, Господарю Рал. Не се притеснявай за Майката Изповедник.
Ричард кимна. Обърна се с гръб към Калан. Пръстите й се врязаха в ръката му…
— Познавам те и знам как се чувстваш, но искам да ме чуеш. Моментът още не е дошъл. Може никога да не дойде. Сигурно ти се струва, че греша, но ако затвориш очи пред истинността на това, в услуга на желанията си само защото си Майката Изповедник и се чувстваш отговорна за хората в Средната земя, тогава няма да има смисъл да си даваме труда да се надяваме, че някой ден отново ще се съберем — защото няма да стане. Ще бъдем мъртви, както ще бъде мъртва и каузата на свободата.
Той приближи лице до нейното.
— Помни най—вече, че силите ни не бива да нападат армията на Ордена. Прекалено рано е. Ако те… ако ти предприемеш директна атака и се прицелиш в сърцето на Ордена с мисълта, че можеш да победиш, това ще бъде краят на нашата армия, смъртта на шансовете ни. И надеждата за каузата на свободата, цялата надежда за разгромяване на Ордена, ще бъде загубена за поколения напред. По същия начин трябва да напрегнем мозъка си и за Ничи и да не я нападаме в директна атака, защото и двамата ще сме мъртви. Обеща, че няма да се самоубиеш, за да ме освободиш. Не престъпвай обещанието си, като тръгваш срещу онова, което ти казвам сега.
В момента всичко й се струваше толкова маловажно. Единственото, което имаше значение, бе, че го губи. Ако можеше да го задържи при себе си, бе готова да хвърли на вълците целия останал свят.
— Добре, Ричард.
— Обещай ми. — Пръстите му се впиваха болезнено в ръката й. Той я разтърси. — Наистина го мисля. Ако не се вслушаш в думите ми, можеш още отсега да зарежеш всичко. Да унищожиш надеждата на хората за петдесет поколения напред. Ти ще станеш онази, която унищожава свободата и приветства мрачната епоха в света. Обещай ми, че няма да го направиш.