— Мисля, че да. — Изгледа я подозрително. — Оттогава насам изтече доста вода. Не всичко помня.
— Каза, че и преди си бил заключван с яка. Че човекът, сложил тази яка около врата ти, ти е причинил болка, за да те накаже, не да те обучи.
Тялото му настръхна.
— Е, и?
Тя отново се вгледа в сивите му очи — очи, които не изпускаха нито едно нейно мигване, нито един неин дъх и които премерваха всяка нейна дума. Всичко биваше преценявано и анализирано вътрешно — Ничи бе наясно с това. Преценяваше се колко високо е сложена оградата и дали би могъл да я прескочи. Не би могъл.
— Винаги съм се чудила — каза тя — как си посрещнал яката си предишния път. Преди няколко месеца заловихме една жена в червена униформа. Морещица.
Лицето му леко побледня.
— Каза, че търсела Господаря Рал, за да му предложи закрилата си. Убедих я да ми каже всичко, което знае.
— Аз не съм от Д’Хара — гласът му звучеше уверено, но под повърхността Ничи усети някакво течение, обагрено с ужас. — Една Морещица не би могла да знае почти нищо за мен.
Ничи посегна вътре в наметалото си, за да извади онова, което носеше със себе си. Остави малката червена палка да се изплъзне от ръцете й и да падне на земята. Ричард се вкамени.
— О, напротив, Ричард, тя знаеше доста неща. — Усмивката й не бе нито доволна, нито подигравателна — по—скоро бе белязана с някаква далечна тъга при спомена за онази смела жена. — Познавала е Дена. Живяла е в Народния дворец, където си бил отведен и ти, след като Дена те е заловила. Знаеше доста по темата.
Ричард сведе глава. Падна на едно коляно и с благоговение вдигна от влажната земя червената палка. Избърса я в крачола на панталона си, сякаш бе някаква безценна вещ.
— Една Морещица не би ти казала нищо. — Той се изправи и открито я погледна в очите. — Морещиците са продукт на мъчения. Тя би ти казала само толкова, колко то да те накара да си помислиш, че ти помага. Би ти пускала добре скроена лъжа, за да те заблуди. Би умряла, преди да изрече нещо, с което да навреди на своя Господар Рал.
С елегантния си пръст Ничи отлепи кичур руса коса, залепнал по бузата й.
— Подценяваш ме, Ричард. Тази жена беше изключително смела. Много ми беше мъчно за нея, но имаше неща, които наистина трябваше да знам. Тя ми каза всичко. Каза ми всичко, което ме интересуваше.
Ничи улови надигащия се в душата му гняв, от който бузите му пламнаха. Не това бе целяла и желала тя. Бе му казала истината, но той отказа да я приеме, опита се да я забули в собствените си фалшиви допускания.
Трябваше му известно време, за да позволи на истината да си проправи път в очите му. Яростта се оттегли с неохота, заменена от тежестта на тъгата, която го накара да преглътне с мъка по тази жена. Ничи не бе очаквала друго.
— Очевидно — прошепна тя — Дена е била много изкусна в мъченията…
— Твоето съчувствие е нито желано, нито необходимо.
— Но аз наистина съм изпълнена със съчувствие, Ричард — заради онова, през което те е прекарала онази жена, и то с единствената цел да ти причини болка. Това е най—ужасната болка, нали — болката, след която не следва нищо. Нейното безсмислие само утежнява допълнително мъчението. Ето от какво си страдал най—много.
Ничи посочи кожената палка в ръката му.
— Тази жена не изстрада подобна болка. Искам да го знаеш.
Той невярващо сви устни и отмести погледа си от нейния, обхващайки падащия мрак.
— Ти си убил онази Морещица на име Дена, но не и преди тя да ти е причинила невероятни неща.
— Както и аз на нея. — Лицето на Ричард стана каменно, очите му заблестяха заплашително.
— Ти заплаши Сестрите на светлината, понеже те също поставиха яка около врата ти. Каза им, че не са достойни да оближат дори ботушите на онази жена, Дена, и така си беше. Каза им още, че според тях те са онези, кои то държат синджира на яката ти, но че им обещаваш да разберат, че онова, което държат, всъщност е светкавица. Не си мисли нито за миг, че не съм разбрала чувствата ти, както и решимостта ти. — Ничи протегна ръка и го потупа по гърдите. — Този път, Ричард, яката е около сърцето ти и ако допуснеш грешка, ще я заплатиш с Калан.
Юмруците се свиха покрай напрегнатото му тяло.
— Калан би предпочела да умре, вместо да ме направи роб за своя сметка. Тя ме моли на колене да пожертвам живота й за свободата си. Може би ще дойде ден, когато ще съм длъжен да удовлетворя желанието й.
Ничи се почувства леко отегчена от заплахите му. Доста често й се случваше да получава заплахи.
— Всичко зависи от теб, Ричард. Но правиш голяма грешка, ако си мислиш, че ме е еня.
Не можеше да си спомни колко пъти Джаганг бе отправял страховити заплахи срещу нея, колко от тези пъти ръцете му се бяха стягали около врата й, задавяйки я, след като я бе бил до несвяст. Понякога Кадар Кардиф бе проявявал не по—малко арогантност и жестокост. Вече бе загубила броя на случаите, в които истински си бе помисляла, че е дошъл краят й — като се започне от детството й, когато онзи мъж я бе дръпнал в тясната уличка, за да я обере.