— Не разбирам какво искаш от мен, Ничи.
Тя вдигна ръце в неволен жест, изразяващ объркване.
— Нито пък аз. И докато не разбера, ще правиш каквото ти кажа и всичко ще бъде наред. Няма да ти причиня нищо лошо.
— Като се имат предвид обстоятелствата, нима очакваш да ти повярвам?
— Говоря истината, Ричард. Ако се случи да си навехнеш крака, аз, като истинска добра съпруга, ще ти предложа рамото си, за да се облегнеш на него. Отсега нататък аз съм отдадена на теб, както и ти на мен.
Единственото, което можеше да направи на фона на цялата безумна ситуация, бе да примигне с очи. За малко да му мине през главата, че може да е луда. За малко. Но беше, че това би бил прекалено прост отговор. Както обичаше да казва Зед, нищо на този свят не се постига лесно.
— А ако реша да не изпълнявам желанията ти?
Тя отново сви рамене.
— Тогава Калан ще умре.
— Това ми е ясно, но ако тя умре, губиш контрола над яката, опасваща сърцето ми.
Тя впи в него студените си сини очи.
— Така ли мислиш?
— Тогава няма как да вземеш от мен онова, което искаш. Няма с какво да ме шантажираш.
— Не разполагам с онова, което търся, така че нямам какво да губя. Освен това, ако го направиш, император Джаганг ще остане приятно изненадан да получи в дар главата ти. А аз без съмнение ще бъда обсипана с признателност и какви ли не богатства.
Ричард не вярваше тя да иска точно това. Та нали в крайна сметка беше Сестра на мрака и той предполагаше, че ако наистина се стреми към богатства, може да ги има.
Въпреки това обаче знаеше, че главата му има определена цена и че ако Ничи реши, че той е неуправляем, може да го пожертва. Дори да не се блазнеше от признателност и богатства, със сигурност нямаше да откаже власт. И Ричард бе сигурен, че ако тя съумее да унищожи основния враг на Императорския орден, няма как да й бъде отказано последното.
Той се наведе към съдинката в краката си и продължи да се храни, потънал в мрачните си мисли. Нямаше смисъл да продължават този разговор. Движеха се в един нескончаем кръг.
— Ричард — обади се тя тихо и очите й отново срещнаха неговите, — мислиш си, че правя всичко това, за да ти причиня зло или за да те победя, понеже си враг на Императорския орден. Не си прав. Казах ти истинската причина.
— И значи когато най—сетне откриеш отговора, който търсиш, в замяна на моята „помощ“ ще ме пуснеш?
Думите му прозвучаха не толкова като въпрос, колкото като категорично обвинение.
— Да те пусна ли? — тя заби поглед в паницата си с ориз и наденица и я разбърка, сякаш отвътре можеше да й се покаже някаква тайна. Вдигна поглед. — Не, Ричард, тогава ще те убия.
— Ясно. — Не мислеше, че това е най—подходящият начин да го накара да й сътрудничи в търсенето, но не го каза. — А Калан? Искам да кажа, какво ще стане с нея, след като ме убиеш?
— Имаш думата ми, че ако реша да те убия, докато живея аз, ще живее и тя. Нямам нищо против нея.
Опита се да намери утеха поне в това. По някаква причина й вярваше. Това, че животът на Калан няма да бъде застрашен, му вдъхваше смелост. Бе готов да понесе съдбата си само и само да знае, че Калан ще е добре. Тази цена щеше да плати с готовност.
— И така, „съпруго моя“, къде отиваме? Къде ме водиш?
Ничи не го погледна, вместо това топна хляба си в паницата и продължи да се храни. Докато дъвчеше, обмисляше въпроса му.
— Ти си във война, Ричард? Кой е твоят враг? — Тя отхапа още веднъж от хляба.
— Джаганг. Джаганг и Императорският орден.
Подобно на учител, поправящ своя ученик, Ничи бавно поклати глава.
— Не, грешиш. Струва ми се, че и на теб са ти нужни някои отговори.
Тя играеше с него глупавите си игрички. Ричард стисна зъби, но запази самообладание.
— Тогава кой, Ничи? С кого или с какво се боря, ако не с Джаганг?
— Точно това се надявам да ти покажа. — Тя го изгледа така, че да се почувства неловко. — Възнамерявам да те заведа в Стария свят, в сърцето на Ордена, за да ти покажа срещу кого се бориш — да ти разкрия истинското лице на този, когото считаш за свой враг.
Ричард смръщи чело.
— Но защо?
Ничи се усмихна.
— Да кажем просто, че това ме забавлява.
— Искаш да кажеш, че се връщаме в Танимура? Там, където си прекарала целия си живот като Сестра?
— Не. Отиваме в сърцето и душата на Стария свят: Алтур’Ранг. Родината на Джаганг. Означава, общо взето, „Избраникът на Създателя“.
Ричард усети как по гърба му пробягват тръпки.
— Искаш да заведеш мен, Ричард Рал, там, в сърцето на вражеската територия? Не ми се вярва да продължим да си живеем като „съпруг и съпруга“ за дълго.