— Освен дето няма да използваш магията си, няма да използваш и името, свързано с нея — Рал, Вместо това ще се представяш с името, с което те познават в родината ти — Ричард Сайфър. Без магията и без името ти никой няма да види в теб повече от смирен човечец, пътуващ със съпругата си. Точно това ще бъдеш — точно това ще бъдем и двамата.
Ричард въздъхна.
— Е, ако врагът ми види в мен нещо повече, предполагам, че една Сестра на мрака би могла да… използва влиянието си.
— Не, не би могла.
Ричард я погледна.
— Какво искаш да кажеш?
— Няма да използвам силата си.
Той настръхна.
— Моля?
— Силата ми е вложена във връзката с Калан, в това да закриля живота й. Така работи майчиното заклинание. Самото създаване на подобно сложно заклинание изисква огромно количество сила, поддържането му — още повече. Силата ми е необходима за запазването на тази връзка жива. Майчиното заклинание не оставя нищо след себе си. Съмнявам се, че бих могла да произведа дори искра. Ако някъде изникне проблем, ти си този, който ще се наложи да се оправя с него. Разбира се, аз винаги мога да се обърна към магьосническите си умения, но за да го направя, ще трябва да изтегля силата си от връзката. А направя ли го… Калан умира.
По лицето му пробяга ужас.
— Но какво ще стане, ако ти случайно…
— Няма. Докато се грижиш добре за мен, Калан ще е в безопасност. Ако обаче случайно падна от коня и си счупя врата, нея ще я сполети същото. Да се грижиш добре за мен, ще означава, че се грижиш добре и за нея. Точно за това е толкова важно да живеем като съпруг и съпруга — за да си ми наблизо по всяко време, а и за да мога да те направлявам и да ти помагам. Животът и на двама ни ще е труден без наличието на силата ни. Ще сме като едно обикновено семейство. Но ми се струва, че всичко това е необходимо, за да намеря каквото търся у теб. Разбираш ли?
Не беше сигурен, че я разбира напълно, но отвърна положително.
Беше направо слисан. Никога не би предположил, че тази жена е готова да жертва силата си доброволно, за да се сдобие с някакво неопределено познание. Самата идея за това изпълни вените му с див ужас.
Не разбираше. Тръгна опипом в един напълно подивял свят и гласът му излезе от устата, без дори да разбере как:
— Аз вече съм женен. Няма да легна с теб като твой съпруг.
Ничи примигна удивено, после се изкиска кокетно, прикривайки уста с опакото на ръката си, не от срам, а при самата мисъл за това, какво си бе представял той. Ричард усети как ушите му пламват.
— Не по този начин те желая, Ричард.
Той се покашля.
— Добре.
В тихата утроба на дървото, под нежния ромон на нощта отвън и меката светлина на пукащия огън напрегнатото, решително изражение на Ничи стана студено и каменно.
— Но ако реша, ще трябва да направиш и това.
Ничи беше красива жена — от този тип, който всеки мъж би искал да има в леглото си. Не това обаче го накара да повярва на думите й. А погледът в очите й. Неясната възможност за осъществяване на сексуален акт никога не му се бе струвала по—зловеща.
В гласа й изчезна желанието за разговор. Хралупата се изпълни с лишено от живот бръмчене, с някакъв нечовешки звук, оповестяващ неговата присъда. Присъда, която самият той бе готов да привлече върху себе си, за да спаси живота на Калан.
— Ще бъдеш мой съпруг. Ще изпълняваш всички съпружески задължения. Ще се грижиш за мен, както и аз за теб — като това ще включва всички аспекти на отношенията ни. Аз ще ти шия ризите и ще ти готвя, ще ти пера. Ти ще се грижиш за прехраната ни.
Оловните й думи се стовариха отгоре му с отчетливата сила на методично стоварвай отгоре му огромен чук.
— Никога повече няма да видиш Калан — това трябва да го разбереш. Но докато изпълняваш всичките ми желания, ще знаеш, че тя е жива. По този начин ще имаш възможност да й покажеш любовта си към нея. Всеки ден, когато се събужда, тя ще знае, че ти се грижиш за това да е жива. Няма друг начин да й покажеш любовта си.
Сви го стомахът. Отнесе се в спомени за друго време и място.
— А ако реша да сложа край на всичко това? — Тежестта на подобна лудост бе толкова съкрушителна, че той я обмисляше сериозно. — Вместо да бъда твой роб?
— В такъв случай вероятно това ще е формата, която ще приеме търсеното от мен познание. Може би този без смислен край ще бъде онова, което трябва да науча. — Тя щракна с два пръста като с ножица, сякаш прерязваше онази нишка магия, поддържаща живота на Калан. — Една последна зловеща конвулсия, която в крайна сметка ще докаже за пореден път безсмислието на съществуването.
Хрумна му, че тази жена не бива да бъде заплашвана, понеже е същество, което — вече започваше да го разбира — посреща с отворени обятия всеки ужасяващ обрат на съдбата.