Калан се запита къде ли е Ричард, дали и на него му е студено. Надяваше се да не е. Понеже бе тръгнал няколко дена по—рано, можеше да се очаква, че е имал късмет и вече е долу в ниското, избягвайки от снега.
Кара и Калан бяха останали в къщата, както ги бе помолил той, още три дни. Снегът дойде на следващата сутрин след неговото заминаване. Калан бе склонна да изчакат времето да се проясни и тогава да тръгват, но Сестра Ничи й бе дала горчив урок — не чакай, а действай. Когато Ричард не се появи, двете жени поеха на път.
Отначало доста трудно си проправяха пъртина. Бореха се с преспите, на места водеха конете за поводите, от време на време ги яхваха. Видимостта не бе особено добра и през повечето време трябваше да се ориентират за посоката по западния вятър, като се стремяха да бие винаги отдясно. При подобни условия минаването през просеките бе опасно. По едно време си мислеха, че са направили ужасна грешка, напускайки сигурността на дома си.
През една пролука в облаците миналата нощ, докато събираха клони за огрев, мярнаха силуетите на по—ниските хълмове в полите на планината. Бяха кафеникави и зелени, не бели. Не след дълго щяха да се окажат по—ниско от снега. Калан бе убедена, че най—лошото вече е зад гърба им.
Тъкмо пъхаше ръката си в ръкава, за да навлече още една риза над двете, които вече бе облякла, когато чу скърцане на подметка по снега. Когато установи, че стъпките са на повече от един човек, скочи на крака.
През натрупаните клони се подаде Кара.
— Имаме гости — мрачно каза тя. Калан видя в ръката й Агиела.
През дърветата зад Кара се промуши навлечена на катове прегърбена жена. Под пластовете наметала, шалове и други висящи краища на дебели дрехи Калан с изненада установи, че пред нея стои Ан — жената, която някога бе Прелат на Сестрите на светлината.
Зад Ан вървеше по—висока жена, качулката й бе свалена и изпод нея се виждаше посребряваща коса, дълга до раменете. Имаше напрегнат, твърд и преценяващ поглед, който очевидно й бе спечелил гъста мрежа от бръчици около дълбоките очи. Под не толкова изразителното й лице се виждаше доста голям нос. Приличаше на жена, която използва пръчка в обучението на деца.
— Калан! — втурна се напред Ан и я стисна за ръцете.
— О, скъпа, толкова се радвам да те видя! — Когато погледът на Калан се плъзна зад нея, тя добави: — Това е една от Сестрите ми, Алесандра. Алесандра, нека ти представя Майката Изповедник — жената на Ричард.
Жената пристъпи напред и се усмихна. Доволната усмивка тотално промени лицето й, моментално изтривайки жестокото й изражение, за да разкрие доброта и откритост. Трансформацията бе малко смущаваща, сякаш зад това лице се криеха двама души. Или, както си помисли Калан, може би един човек с две лица.
— Майко Изповедник, радвам се да се запозная с теб.
— Ан много ми е разказвала и знам какъв прекрасен човек сте. — Очите й бързо огледаха мястото. — Толкова се радвам за вас с Ричард.
Ан се огледа с търсещ поглед. Забеляза меча.
— Къде е Ричард? — Кара нищо не каза. Тя се вгледа в очите на Калан. — Скъпи Създателю — прошепна след малко, — какво има? Какво е станало? Къде е Ричард?
Калан най—сетне успя да отвори уста.
— Една от твоите Сестри го отведе.
Ан освободи главата си от няколко ката шалове и отново стисна Калан за ръката. На ръст стигаше едва до гърдите на Калан, но изглеждаше поне двойно по—широка.
— Какви ги говориш? Как така го е отвела Сестра?
— Коя Сестра?
— Ничи — изръмжа Калан.
Ан отстъпи назад.
— Ничи…
Сестра Алесандра зяпна.
— Сестра Ничи? — Тя скръсти ръце пред гърдите си.
— Сестра Ничи не е от Сестрите на Ан. Тя е Сестра на мрака.
— О, да, прекрасно знам това.
— Трябва да го върнем обратно — възкликна Ан. — Незабавно. При нея не е в безопасност.
— Не може да се каже на какво е способна… — Алесандра млъкна изведнъж.
Вятърът запрати срещу тях искрящ снежен облак, който моментално изтри червенината на зората. Калан примигна, за да изчисти снега от очите си. Кара, облечена с червената си кожена униформа и наметнала както пелерината, така и вълчето си наметало, не му обърна внимание. Другите две жени избърсаха лица с вълнените си шалове.
— Калан, всичко ще бъде наред — успокоително рече Ан. — Разкажи ни какво се случи? Кажи ни всичко, до последната подробност, Той ранен ли е?
Калан преглътна нарастващата си ярост.
— Ничи използва срещу мен нещо, което нарече майчино заклинание.