Ан остана като гръмната. Алесандра отново зяпна.
— Сигурна ли си? — предпазливо попита Ан. — Сигурна ли си, че е било точно това? Откъде знаеш?
— Нападна ме с някаква магия. Никога преди не бях чувала за подобно заклинание. Знам само, че беше определено силна магия и че Ничи я нарече майчино заклинание. Каза, че ни свързвало по някакъв начин, чрез онази магия.
Алесандра отстъпи назад.
— Това все още не означава, че е майчино заклинание.
— Когато Кара удари Ничи с Агиела си — продължи Калан, — се строполих на колене, сякаш Кара бе ударила мен.
Двете Сестри се спогледаха безмълвно.
— Но… но ако тя… — заекна Ан.
Калан изрече на глас онова, което Ан явно не смееше:
— Ако тя бе пожелала, можеше да прекъсне нишката на магията и да ме убие. Това бе начинът, към който прибягна, за да залови Ричард. Обеща му, че ще ме остави да живея, ако той тръгне с нея. Той й се продаде в робство, за да спаси мен.
— Не може да бъде — поклати глава Ан, вдигайки мърлявите си пръсти към лицето. — Ничи няма откъде да знае как се прави подобно необичайно заклинание. — прекалено млада е. Освен това то се среща изключително рядко и за създаването му е нужна огромна сила. Сигурно е направила нещо друго и само ви е излъгала, че е майчино заклинание. Ничи не може да хвърли майчино заклинание.
— Напротив, може — с неохота й възрази Сестра Алесандра. — Тя притежава както силата, така и способностите. Трябвало й е само човек, притежаващ необходимото познание, за да я научи. Ничи не си пада много по магията, но когато се наложи …
— Лидмила … — прошепна Ан към Алесандра, внезапно прозряла как стоят нещата. — Джаганг хвана Лидмила.
Калан изгледа подозрително Алесандра.
— И откъде си толкова наясно какво умее и какво не Ничи? Как така знаеш за нея повече от самия Прелат?
Сестра Алесандра се загърна в наметалото си. Лицето й изгуби топлотата си и се изкриви в гримаса — този път изразяваща горчивина.
— Аз бях тази, която доведе Ничи в Двореца на пророците — тогава тя беше още дете. Аз бях отговорна за възпитанието й и я обучавах в използването на дарбата й. Познавам я най—добре от всички. Познавам и тъмните страни на силата й, понеже някога аз също бях Сестра на мрака. Именно аз я заведох при Пазителя.
Калан усети как се олюлява с ритъма на побеснялото си сърце.
— Значи ти също си Сестра на мрака.
— Беше — поправи я Ан и вдигна предупредителна ръка към Калан.
— Прелатът проникна в лагера на Джаганг и ме освободи не само от императора, но и от Пазителя. Аз отново Сестра на Светлината. — Горещата усмивка отново блесна летните на Алесандра. — Ан ме върна при Създателя.
Доколкото Калан можеше да прецени, твърдението й нямаше нужда от потвърждение.
— Как ни намерихте?
Ан не отговори на грубия въпрос.
— Трябва да бързаме. Трябва да вземем Ричард от Ничи, преди да го е доставила на Джаганг.
Докато отговаряше на Ан, Калан не сваляше гневния си поглед от Алесандра.
— Тя не го води при Джаганг. Каза, че не работи за Негово Сиятелство, а за себе си. Точно тези думи използва. С очите си видяхме, че е махнала халката на императора от устната си, и тя лично ни каза, че повече не се страхува от него.
— Каза ли тогава защо взема Ричард? — попита Ан.
— Или поне къде го води?
Калан премести втренчения си поглед върху Ан.
— Каза, че го води към забвението.
— Забвението! — зяпна Ан.
— Зададох ти въпрос — настоя Калан, гневът вече прозираше ясно в гласа й. — Как ни намерихте?
Ан потупа колана на кръста си.
— Разполагам с дневник на пътуването. Използвах го, за да държа връзка с Вирна, която е при нашите. Вирна ми каза, че са ви навестявали куриери. Така разбрахме къде сте се скрили. Радвам се, че успяхме да ви срещнем. За малко да се разминем. Не можеш да си представиш колко се радвам да видя, че си се възстановила, Калан. Толкова се тревожехме.
Калан забеляза, че Кара, застанала зад двете жени, все още стиска Агиела в ръката си. Калан нямаше нужда от Агиел. Изповедническата сила вреше вътре в нея. Втори път не би допуснала грешка от предпазливост.
— Дневникът на пътуването. Разбира се. В такъв случай Вирна сигурно ти е казала за видението на Ричард, според което той не бива да повежда Д’Харанската армия срещу ордите на Императорския орден.
Ан с неохота кимна с глава, очевидно изпълнена с нежелание да обсъжда подобно видение.
— После, преди няколко дни, Вирна изпрати съобщение — почти бяхме стигнали дотук, — че Д’Харанците са изпаднали в ужас, защото изведнъж са изгубили усещане то си за местоположението на Ричард. Тя пишеше, че все още са защитени от пътешественика по сънищата чрез връзката с Господаря Рал, но че внезапно са изгубили представа къде се намира той.