Морещицата махна с ръка, сякаш за да разсее сериозността на разговора.
— Би било много глупаво от негова страна да ме пуснеш да си вървя точно сега. Та аз му трябвам.
— Не е нужно да го молиш за свободата си, Кара, и ти знаеш. Ти вече я имаш. Благодарение на Ричард знаеш много добре кое го превръща във водач, когото ти с чест следваш. Ето защо изпитваш тези чувства към него. Той е извоювал твоята вярност.
Кара се замисли.
— Все пак ми се струва, че си е изгубил ума. От началото Ричард неведнъж бе изказвал мнението, коаго им бъде предоставена възможност, хората ще направят правилния избор. Точно това бе сторил с Морещиците — бе им дал възможност за избор. Бе го направил и с жителите на Андерия. Но тогава… Калан потисна чувствата си.
— Не е изгубил ума, а вероятно сърцето си, Кара.
Морещицата, съзряла погледа в очите на Калан, вдигна рамене и рече с усмивка:
— Май ще трябва просто да му припомним как стоят нещата — да му влеем малко разум.
Кара избърса успялата да се промъкне през клепача сълза на Калан.
— Дали ще имаш нещо против да ми сложиш онази глупава дървена подлога, преди Ричард да се е върнал?
Кара кимна и се наведе да я вземе. При мисълта за предстоящата болка Калан вече трепереше от ужас, но нямаше как.
Кара се изправи с подлогата в ръка.
— Преди да се появят онези мъже, имах намерение да запаля огън и да стопля малко вода. Май ще е по—добре да го направя, като стигнем там, където сме тръгнали.
Калан отново забленува да бъде чиста и свежа. Помисли си, че банята й е по—наложителна дори от подлогата, в която е принудена да се облекчава.
— Кара, ако направиш това за мен, съм готова да ти целувам краката — щом се пооправя — и да те назнача на най—представителния пост, за който се сетя.
— Аз съм Морещица — Кара явно се стъписа. След малко се сепна и придърпа одеялото надолу. — И това е най—представителният пост, който съществува. Е, като изключим „Съпруга на Господаря Рал“. Но след като Господарят Рал така или иначе вече си има съпруга, а аз съм си Морещица, ще се наложи да се задоволя само с целуването на краката.
Калан се засмя, но внезапната режеща болка през стомаха и ребрата секна порива й.
Ричард се забави доста. Кара насили Калан да изпие две чаши студен чай, натъпкан с билки, за да притъпи болката. В противен случай не след дълго щеше да изпадне в унес, ако не точно да заспи. Без малко Калан да отстъпи пред желанието на Морещицата да отиде да погледне за Ричард, когато той подвикна от далеч, за да им покаже, че е той.
— Срещна ли някой от мъжете? — посрещна го Кара с въпрос още от вратата.
Ричард обърса искрящите капчици пот от челото си. Влажната му коса се бе сплъстила на врата.
— Не. Без съмнение са отишли в Града на елените и са се събрали в някоя кръчма да си изплачат душите. Докато се върнат, от нас отдавна няма да има и следа.
— Все още съм на мнение, че трябва да останем и веднъж завинаги да сложим край на цялата работа — измърмори Кара.
Ричард не я чу.
— Отсякох и обелих няколко здрави фиданки и с помощта на едно платнище приготвих носилка. — Приближи се и с кокалчето на ръката си погали Калан по брадичка, сякаш закачливо да й вдъхне кураж. — Отсега нататък ти само ще си лежиш в носилката и ще можем да те вдигаме и сваляме от каретата без… — в очите му отново летеше онзи поглед, който й причиняваше толкова много болка. Успя да й се усмихне. — Ще бъде по—лесно за Кара и мен.
Калан се опита да приеме с достойнство мисълта.
— Значи сме готови? — и кимна и погледът му помръкна.
— Добре — бодро отвърна Калан. — Тъкмо съм в нас за една прекрасна разходка. Ще ми се да поразгледам околността.
Този път усмивката му бе по—убедителна, както й се стори.
— Ще си получиш разходката. И накрая ще се озовем на прекрасно място. Вярно, ще отнеме малко време, понеже се налага да пътуваме бавничко, но пък си струва, ще видиш.
Калан се опита да диша равномерно. Започна да си повтаря отново и отново името му, за да не би пак да го забрави. За да не би да забрави собственото си име. Мразеше да забравя. Чувстваше се адски глупаво да научава неща, които би трябвало да помни, но е забравила. Този път нямаше да го допусне.
— Е, трябва ли да стана и сама да отида до носилката си, или ще бъдеш кавалер и ще ме занесеш на ръце?
Той се наведе и я целуна по челото — единственото място по лицето й, където нежното докосване на устните му не й причиняваше болка. Погледна Кара и с кимване на глава й даде знак да хване Калан за краката.