Ан се вгледа в протегнатата към нея ръка на Калан. Примигна, за да прогони сълзите си. Накрая разтвори една вълнена жилетка и извади книжката от колана си. Поспря за миг, вгледана с благоговение в кожената й корица, и накрая я постави в дланта на Калан.
— Скъпи Създателю — прошепна Ан, — прости на това бедно наранено твое дете за греха, който се кани да стори.
Калан хвърли книгата в огъня.
С пребледнели лица двете Сестри останаха вгледани в огъня, докато пламъците поглъщаха книгата. Калан грабна меча на Ричард.
— Кара, да вървим.
— Конете са готови. Тъкмо ги оседлавах, когато се по явиха тези двете.
Калан ритна съдинката с гореща вода настрани. Двете бързо напъхаха някои неща по самарите. Други накачиха по раменете си и отнесоха при конете, за да ги завържат по местата им.
Без да погледне повече Ан и Алесандра, Калан се метна на студеното седло. Придружавана от мрачната Кара, тя потъна в снежната вихрушка.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
Веднага щом Калан и кара се стопиха като отмъстителни духове в белотата, Ан се хвърли на колене и зарови ръце в огъня, за да спаси дневника си от погребалната клада на нажежените до бяло въглени.
— Прелате! — извика Алесандра. — Ще се изгориш!
Ан се дръпна за миг, покосена от първата смазваща вълна на изгарящата болка, но веднага след това възобнови усилията си и без да обръща внимание на миризмата на изгоряла плът, отново потопи длани в горещата жарава. По—скоро видя, отколкото усети, че държи в ръцете си безценната книга.
Акцията по спасяването й продължи само секунда, но през призмата на болката тази секунда й се стори цяла вечност.
Стиснала със зъби долната си устна, за да преглътне болката, Ан се изтърколи настрана. Алесандра се спусна към нея, напълнила шепите си със сняг. Хвърли го върху пушените кървящи ръце на Ан и стиснатата между тях книга.
Прелатът простена тихо, щом мокрият сняг обля обгорената й плът. Алесандра падна до Ан, стисна я за китките, едва поемаща си дъх през сълзите от ужас.
— Прелате! О, Прелате, не биваше!
Ан бе изпаднала в шок от болката. Пискливият глас на Алесандра достигаше до нея като далечно ехо.
— О, Ан! Защо не пробва с магия или поне с пръчка!
Въпросът й изненада Ан. В паниката й, че безценното й съкровище ще изгори в огъня, мисълта й бе обзета само от мисълта как да извади книгата, преди да е станало твърде късно. Безразсъдното й действие бе ускорено и от горчивината, заляла я след обвиненията на Калан.
— Не мърдай! — проплака Алесандра. — Не мърдай и ме остави да видя с какво мога да ти помогна. Ще се оправиш, само не мърдай.
Ан седеше на снежната земя, замаяна от болката, а и от думите, които още ехтяха мъчително в главата й. Алесандра се зае да излекува ръцете й.
Но нямаше как да излекува сърцето й.
— Не беше права — обади се Алесандра, сякаш прочела мислите на Ан. — Тя сбърка, Прелате.
— Нима? — попита Ан глухо, след като пронизващата болка в пръстите й най—сетне започна да отшумява, заменена от гъделичкащото докосване на магията, сновяща в плътта й и ръсеща лечебното си въздействие. — Нима не беше права, Алесандра?
— Разбира се. Тя не знае толкова, колкото си мисли, че знае. Та тя е просто дете — още не е живяла и тридесет години. За толкова време хората не могат да се научат да си бършат носовете.
Алесандра ръсеше празни приказки, Ан го знаеше — приказваше, колкото да каже нещо, за да разсее притеснението й около дневника и мъката й от думите на Калан.
— Тя е просто едно глупаво дете, което няма никаква представа за нещата. Тук става въпрос за много повече.
Много, много повече. Не е толкова просто, както тя си мисли. Никак не е просто.
Ан вече не бе толкова сигурна, че е така. Сякаш целият свят се бе превърнал в пустош. Петстотин години работа — нима всичко е било в името на осъществяването на една безумна задача, продиктувана от егоистични желания и безпочвена вяра? Нима тя, ако бе на мястото на Калан, нямаше да е на нейното мнение?
В главата си виждаше редици трупове. Какво можеше да каже в своя защита? Имаше хиляди отговори за обвиненията на Майката Изповедник, но в този момент всички те й се струваха безсмислени. Как щеше да се реабилитира Ан пред мъртвите?
— Ти си Прелат на Сестрите на светлината — вметна Алесандра, докато си почиваше. — Тя би трябвало да се отнася с по—голямо уважение към теб. С повече респект. Тя няма представа за какво става дума. Има още много други неща. Много други. В крайна сметка Сестрите на светлината не избират случайно своя Прелат.