— Нито пък Изповедниците своята Майка Изповедник.
Измина час, след него още един и чак след това Алесандра приключи трудната си и отегчителна работа по лекуването. Рани от изгорено се лекуваха трудно. Беше изморително и за Ан да стои безпомощна на студа, докато магията бушува в тялото й, а в главата й отекват раздиращите душата й думи на Калан.
Щом Алесандра свърши, Ан разкърши наранените си пръсти. Усети сянка от пронизваща болка — знаеше, че известно време ще е така. Но плътта бе здрава и можеше отново да използва ръцете си.
Когато всичко свърши обаче, тя си каза, че вероятно е изгубила доста повече, отколкото е възстановила.
Изтощена и трепереща от студ, Ан се отпусна край останките на огъня, който й бе причинил толкова болка. Алесандра я изгледа притеснено. В този момент искаше никога повече да не стане от мястото си. Годините й, почти хиляда, изведнъж я връхлетяха. Точно сега изпита изгарящ копнеж по Натан. Пророкът със сигурност щеше да намери някакви мъдри или прави думи за утеха. Каквото и да й кажеше той, все щеше да я накара да се почувства по—добре. Липсваше й надутият му глас, нежните му, детински, мъдри очи. Липсваше й допирът на ръката му.
Хълцайки тихичко през плач, тя най—сетне успя да заспи. Сънищата не й позволиха да се наслади на дълбок или поне спокоен сън. Събуди се предобед от докосването на нежната ръка на Алесандра по рамото й. Сестрата бе хвърлила още дърва в огъня, така че бе станало по—топло.
— По—добре ли си, Прелате?
Ан я излъга с кимване. Първата й мисъл бе за дневника. Мерна го скрит в скута на Алесандра. Изправи се внимателно пое обгарялата книга.
— Прелате, толкова се тревожа за теб.
Ан разсея грижите й с горчиво махване с ръка.
— Докато ти спеше, прегледах дневника.
Ан изсумтя.
— Не изглежда добре.
Алесандра кимна.
— И аз така си помислих. Не ми се вярва да може да се използва. Ан насочи към страниците, превърнати почти в пепел, лека струя от своя Хан и внимателно ги обърна.
— Оцелял е три хиляди години. Ако бе от обикновена хартия, отдавна да се е превърнал в прах, но това е магическа вещ, Алесандра, изпечена в огъня на магията, магьосници със сила, каквато не е срещана в последните три хиляди години… преди да се появи Ричард.
— Какво можем да направим? Знаеш ли как да го възстановим?
Ан поклати глава, вгледана в навитите, изгорени страници.
— Не знам дали изобщо е възможно. Просто казвам, че е магическа вещ. А където има магия, има и надежда.
Ан извади носна кърпичка от един джоб някъде дълбоко в пластовете дрехи. Постави дневника в средата й и внимателно завърза краищата отгоре му. Обви го със заклинание, което да го пази — поне засега ще трябва да намеря начин да го възстановя — ако мога. Ако изобщо е възможно.
Алесандра потърка ръцете си.
— Дотогава връзката ни с армията е прекъсната.
Ан кимна.
— Няма да знаем дали Орденът най—сетне е напуснал позициите си на юг и дали се е придвижил към Средната земя. Няма да мога да дам указания на Вирна.
— Прелате, какво си мислите, че ще стане, ако Орденът реши да атакува — и Ричард не е с нашите? Как ще постъпят те? Без своя Господар Рал, който да ги води…?
Ан положи всички усилия да отстрани ужасния товар на думите на Калан, докато обмисли създалата се ситуация.
— Сега Вирна е Прелат — поне за Сестрите, които пътуват с армията. Тя ще ги ръководи мъдро. А и Зед е с тях и помага на Сестрите да се подготвят за битката — ако се стигне до такава. Не биха могли да се надяват на по—добър съвет от този, който може да им даде магьосник с опита и силата на Зед. Като Пръв магьосник той е преживял невиждани войни. Ще трябва да вярваме, в името на Създателя, че той ще се грижи за тях. Докато не оправя дневника, аз няма да мога да съм им от полза. Докато не го направя, няма дори да знам в какво положение се намират.
— Можеш да отидеш при тях, Прелате.
Ан изтръска снега от рамото си, залепнал от лежането на земята, и обмисли предложението й.
— Сестрите на светлината мислят, че съм мъртва. Сестрите са приели Вирна за свой Прелат. За нея и за останахте Сестри би било ужасно да се втурна в живота им сред подобни тежки обстоятелства. Вярно е, че мнозина биха се зарадвали да ме видят жива, но появата ми ще посее семената на недоверие и объркване. А войната е най—подходящото време за покълване на такива семена.
— Но всички те ще се почувстват окрилени.
Ан поклати глава.
— Сега Вирна е техният водач. Появата ми може завинаги да разколебае вярата им в нейната власт. Не бива да губят увереността си в нея. Аз трябва да поставям на първо място техните интереси.