Зед си помисли, че Вирна е хубава жена. Вярно, малко придирчива към порядки и тям подобни, поне на моменти, но несъмнено добронамерена. И упорита. Не я бе срам да изпълни някои от нещата, които я бе помолил Зед. А освен това очевидно изпитваше към Уорън топли чувства, освен че го уважаваше.
— Кога? — попита тя. — Кога мислиш, че би било подходящо?
Зед се намръщи.
— Вие двамата как мислите, дали бихте могли да изчакате първо да закуся?
На лицата им се появиха широки усмивки.
— Бяхме по—склонни на вечерна сватба — рече Вирна.
— Може би няма да е зле да организираме тържество — с музика и танци.
Уорън махна небрежно с ръка.
— Искахме да направим нещо, за да си отдъхнем всички от дългите тренировки.
— Да си отдъхнете? Колко време почивка си мислите, че…
— О, не, Зед! — Лицето на Уорън бе станало като робата му. — Не искахме да кажем, че ще… искам да кажа, ние пак ще… сам …
— Няма нужда да зарязваме задълженията си — сложи край на несвързаното ломотене на Уорън Вирна.
— Просто си помислихме, че би било прекрасен повод всички заслужено да се повеселим една вечер. Няма да напускаме постовете си.
Зед прегърна с кокалеста ръка Вирна през раменете.
— Вие двамата можете да се веселите колкото време пожелаете. Ще ви разберем. Радвам се за вас.
— Това е чудесно, Зед — въздъхна Уорън. — Наистина ти…
Изведнъж в отвора на палатката се появи зачервеното лице на един от офицерите, който не си направи труда дори да извика, че влиза:
— Магьоснико Зорандер!
Веднага след него в палатката влетяха две от Сестрите.
— Прелате! — извика Филипа.
— Идват! — прекъсна я Фийби.
И двете жени бяха бели като платно и бяха на ръба на нервна криза. Сестра Фийби трепереше като мокро куче през зимата. Зед едва по—късно забеляза, че косата на Филипа бе опърлена от едната страна, а единият ръкав на роклята й бе почерней. Двете сестри бяха от далечните постове, следящи за присъствие на родени с дарбата вражески съгледвачи.
Зед моментално разбра какъв е бил свистящият звук, който бе чул преди малко — далечни писъци.
Отнякъде долетяха предупредителни рогове от втори пост. Зед усети лека вълна от магия, минаваща през тялото му, така че бе сигурен, че ушите не го лъжат. Навън приглушеният съсък на огъня избухна във внезапна активност. Вадеха се оръжия, гасяха се огньове, запасваха се мечове, други биваха изваждани от ножниците си, цвилеха коне, подплашени от внезапно настъпилата паника.
Уорън стисна Сестра Филипа за ръката и започна да издава заповеди:
— Координирай фронта. Не допускай да ви видят — стойте зад третия рид. Поставете капаните на близко. Трябва да вдъхнем увереност на врага. Кавалерия?
Жената кимна.
— Разгърнати в две крила — вметна офицерът. — Но още не нападат — не искат да избягат много пред пехотата.
— Подпалете първия огън зад тях — веднага щом минат над заредените точки. Както сме тренирали — продължи с инструкциите Уорън и Сестра Филипа му отвърна с енергично кимане. Идеята бе да впримчат авангарда на кавалерията между непреодолими стени от силна магия. Тя трябваше да попадне точно в целта, ако искаха да имат надежда да пробият защитните щитове на врага.
— Прелате — все още задъхана изрече Фийби, — не можете да си представите колко са много. Скъпи Създателю, сякаш целият хоризонт оживя. Сякаш околните хълмове избълваха лава от хора срещу нас.
Вирна погали успокоително младата Сестра.
— Знам, Фийби. Знам. Но нали сме наясно какво трябва да правим.
Вирна вече подканяше двете Сестри да вървят и викаше другите си помощнички, когато наоколо наскачаха още офицери и завърнали се от оглед съгледвачи.
Едър брадат войник, плувнал в пот, влетя в палатката, едва дишайки.
— Нападат ни отвсякъде. Отвсякъде.
— Кавалерия с копия — достатъчно много, за да си пробият път и да останат живи, за да продължат атаката — викна към палатката друг войник, неуспял да скочи от коня си, бързайки да предаде на Зед новината.
— Стрелци? — попита Зед първите двама, дошли в палатката.
Брадатият поклати глава.
— Прекалено са далеч, за да може да се види. — Той вдъхна глътка въздух. — Но главата си залагам, че се крият зад щитовете на копиеносците.
— Без съмнение — рече и Зед. — Когато се приближат достатъчно, ще се разкрият.
Уорън сграбчи брадатия за ръкава и го издърпа след себе си извън палатката.
— Не се притеснявай, когато се разкрият, ще имаме какво да им покажем пред очите.