— Какво те интересува?
— Колко време, мислиш, би могъл да съществува един Дракон без магия?
Тя се замисли за миг, но накрая въздъхна.
— Мога да ти отговоря единствено според онова, на което са ме учили за историята на драконите в Стария свят. Както знаеш, не винаги може да се вярва на неща, писани толкова отдавна. Така че отговорът ми е по—скоро научно допускане. Предполагам, че биха живели малко, може би няколко дни, а може и повече, но не много повече. Въпросът ти е един вид опростена версия на въпроса колко време живее риба, извадена от водата. Защо питаш?
Ричард прокара пръсти през косата си.
— Когато Хармониите бяха тук, на този свят, те изсмукаха магията. Цялата, или поне почти цялата магия бе отнета от света за известно време.
Тя отново насочи поглед към пътя.
— Според мен оттеглянето й, поне за известно време, бе тотално.
Именно от това се страхуваше Ричард. Замисли се над отговора й, съпоставяйки го с другата информация, която имаше.
— Не всички същества пострадаха от това. Ние например. В известен смисъл ние сме магически същества, но в същото време можем да живеем без магия. Чудя се дали съществата, които не могат да съществуват без магия, не са измрели, преди Хармониите да бъдат изгонени от света и магията да бъде върната.
— Магията не бе върната.
Ричард дръпна рязко юздите на коня си.
— Какво!
— Не и по начина, по който си мислиш. — Ничи се за въртя в кръг, за да застане пред него. — Ричард, макар да нямам пряка информация за случилото се, трябва да ти кажа, че подобно нещо не би минало без последствия.
— Кажи ми каквото знаеш.
Тя смръщи чело в любопитство.
— Ти какво се запали изведнъж?
— Ничи, моля те, кажи ми какво знаеш за това?
Тя скръсти ръце върху седлото си.
— Ричард, магията е сложна материя, така че нищо не може да се каже със сигурност. — Тя вдигна ръка, за да попречи на пороя от въпроси да се излее отгоре й. — До толкова обаче се знае със сигурност. Светът вече не е същият. И продължава да се променя.
— Магията не е просто част от този свят. Тя е връзката между двата свята. Това ясно ли ти е?
Предполагаше, че да.
— Случайно използвах магия, с която призовах духа на баща си от отвъдния свят. Пак с магия го прогоних обратно. Народът на Калните например използва магия, за да общуват с духовните си предци оттатък воала, разделящ този свят от отвъдния. Трябваше да отида в Храма на ветровете, в друг свят, когато Джаганг бе изпратил онази Сестра да започне чумна епидемия, донесена от нея от там.
— И какво общо има между всичките тези неща?
— При тях е била използвана магия, за да се свържат двата свята.
— Да. Но има и още нещо. Тези светове съществуват, но зависят от този свят, за да бъдат дефинирани, не е ли така?
— Искаш да кажеш, че животът е създаден в този свят и след смъртта душите биват отвеждани от Пазителя в отвъдния.
— Да. Но не само това. Не виждаш ли връзката.
Ричард започваше да се заплита. Не бе прекарал целия си живот в изучаване на магията.
— Хванати сме между двете реални?
— Не съвсем. — В сините й очи проблесна напрежение. Изчака погледът му да се съсредоточи върху нейния, после което вдигна ръка, за да подчертае важността на думите си. — Магията свързва двата свята. Когато тя отсява, другите светове не само се отдалечават от нас, но и силата им в нашия свят отслабва. Разбираш ли?
Ричард почувства как настръхва.
— Искаш да кажеш, че другите светове оказват по—малко въздействие, като … като дете, което е пораснало и родителите му имат по—малко въздействие върху него?
— Да. — В отслабващата светлина очите й изглеждаха по—сини от обикновено. — Колкото повече се отдалечават световете, толкова повече приличат на дете, което е пораснало и напуска дома си. Но има още нещо. — Тя едва забележимо се наведе напред на седлото си. — Нали разбираш, другите светове съществуват само във връзката им с живота — с този свят. — В този момент тя му заприлича точно на онова, което бе: сто и осемдесет годишна магьосница. — Дори може да се каже — прошепна с призрачен глас, — че без магията, която свързва тези светове с нашия, другите престават да съществуват. Ричард преглътна.
— Искаш да кажеш, че точно както детето пораства и напуска дома си, родителите стават все по—малко значими в неговия живот. Докато постепенно остареят и умрат, макар някога да са били жизнени и силно обвързани с него, когато вече престанат да съществуват, той продължава да живее без тях.
— Точно така — изсъска тя.
— Светът се променя — почти на себе си прошепна той. — Не остава същият. Именно това иска Джаганг. Иска магията и другите светове да престанат да съществуват, за да може да притежава този.