ШЕСТА ГЛАВА
Капитан Мейферт дояде остатъка от вечерята си в мълчание. Кара му поднесе меха си с вода. Той го пое с усмивка и кимна в знак на благодарност. Тя му напълни втора паница от гърнето и отчупи още едно парче овесена пита. Мъжът изглеждаше съвсем малко по—слабо ужасен от факта, че му сервира Морещица. Изражението на лицето му явно забавляваше Кара. Тя се обръщаше към него с „Медни копчета“ и настояваше да си изяде всичко. Той го направи, заслушан в пукането на съчките и капещата от боровите иглички вода, която потъваше в килима от листа и преплетени клони, покриващ горския под.
Ричард се върна, натоварен с багажа и седлото на капитана. Остави всичко да се свлече на земята до офицера, изтръска водата от себе си и едва тогава се настани до Калан. Предложи й пълния мях, който донесе със себе си. Тя отпи само глътка. Повече я радваше възможността да положи ръка върху коляното му.
Ричард се прозя.
— Мейферт, спомена, че генералът ти заръчал да ми докладваш подробно?
— Да, сър.
Капитанът се впусна в дълъг и подробен преглед на състоянието на армията на юг, на разположението на частите в полето, просеките в планината, които вардят, как възнамеряват да използват терена, ако от Андерия внезапно се появи Императорският орден и поеме на север към Средната земя. Докладва и за здравословното състояние на хората и състоянието на продоволствията им — и двете били прилични. Другата половина от Д’Харанската армия на генерал Рейбич се била завърнала в Ейдиндрил, за да защитава града, и Калан с радост разбра, че всичко там е наред.
Капитан Мейферт подробно информира за цялата Средна земя, включително Келтон и Галеа, две от най—големите страни там, понастоящем съюзници на Д’Харанската империя. Съюзниците помагаха в осигуряването на продоволствия за армията и на хора, които да патрулират познати им райони. Както и с други неща.
Природеният брат на Калан, Харолд, бе пратил вест, че Сирила, природената сестра на Калан, е започнала да се възстановява. Сирила бе Кралица на Галеа. След брутална разправа с нея от страна на врага тя бе разстроила емоционалния си баланс и бе неспособна да изпълнява задълженията си на Кралица. В редките й моменти на прозрение, разтревожена за народа си, бе измолила от Калан Да заеме мястото й на престола. Калан се бе съгласила с охота и с уговорката да остане на престола само до възстановяването на Сирила. Малцина вярваха, че Сирила ще си възвърне разсъдъка, но тя очевидно вървеше на добре.
Щом успя да успокои страстите в съседната на Галеа страна, Ричард бе обявил Калан за Кралица и на Келтон. Когато чу за пръв път какво е направил Ричард, й се стори лудост. Но колкото и странно да бе всичко, отгоре на интересите и на двете страни и им донесе не само мир една с друга, но и ги включи в съдружието на обединените срещу Императорския орден страни.
Кара бе приятно изненадана да чуе, че в Двореца на Изповедниците в Ейдиндрил са пристигнали множество Морещици. Бердин със сигурност щеше да остане доволна от появата на нейни Сестри там.
Калан тъгуваше по Ейдиндрил. Бе на мнение, че родното място на човек никога не излиза от сърцето му. Това я накара с болка да се сети за случилото се с Ричард.
— Сигурно са момичетата на Рикка — усмихна се Кара. — Само почакай, докато се запознае с новия Господар Рал — добави тя под мустак, като явно последната мисъл й се струваше още по—забавна.
Калан се замисли за хората, които бяха оставили в ръцете на Императорския орден — или по—точно хората, които бяха избрали Императорския орден.
— Да сте получавали някакви вести от Андерия?
— Да, чрез множество наши хора, които изпратих на оглед. Опасявам се, че някои от тях загинаха в изпълнение на мисията си. Завърналите се докладваха, че отровените води не са взели толкова жертви от страна на врага, колкото се надявахме. Откакто от Императорския орден установили, че техни войници умират или не се чувстват добре, започнали да пробват всичко най—напред върху местни хора. Доста от тях загинали или се разболели, но не масово. Чрез този метод на изпробване на храна и вода върху местни жители те успели да отделят отровената храна и да я унищожат. Армията изпробвала множество продукти — те имат нужда от големи запаси.
Говореше се, че Императорският орден е по—многоброен от всяка армия, събирана някога. Що се отнася до тази част от докладите, които получаваха, Калан бе убедена, че са истина. Съотношението на войниците на Императорския орден към войниците на обединените армии на Д’Хара и Средната земя бе може би десет или дванадесет към един — според някои сведения дори повече. Някоя доклади твърдяха, че силите на Новия свят са превъзхождат от тези на Стария със сто към един, но Калан счита подобни цифри за чиста паника. Тя нямаше представа колко още Орденът ще се храни от Андерия, преди да се премести, нито пък дали получава провизии от Стария свят. Вероятно — да.