Какъв ли живот я чака?
Така ще е най—добре.
Времето бе дошло.
ОСМА ГЛАВА
Преди да започне, забеляза нещо, което взриви възмущението й. Гневно изкрещя на една застанала наблизо жена:
— Къде перете?
Изненадана от въпроса, жената посочи с треперещ пръст една двуетажна сграда недалеч.
— Ей там, Господарке. В двора зад грънчарницата има корита — там си перем дрехите.
Ничи стисна жената за гърлото.
— Намери ми ножица. Донеси ми я тук. Жената я гледаше с ококорени, изпълнени с ужас очи. Ничи я разтърси. — Веднага! Или не ти се живее?
Ничи измъкна единия от снопа обковани с шипове ремъци, препасани през рамото на командир Кардиф. Той не направи опит да я спре, но щом тя вдигна ремъка да направи каквото е намислила, той я стисна в безмилостната си хватка.
— Виж дали не е по—добре направо да удавиш малката курва. Защо не да накълцаш кожата й на парчета и за финал да й избодеш очите.
От устата му се носеше воня на лук и бира. Усмивката му бе мазна.
— Всъщност ти си гледай работата с нея, а докато пищи и се моли за живота си, аз мога да започна да разчленявам някои от младите мъже наоколо или пък да избера за назидание няколко жени. Ти с какво ще се заемеш този път?
Ничи извърна поглед към пръстите, стиснали ръката й. Той ги отмести, като не остана длъжен на огнения й поглед. Тя се обърна към момичето и уви ремъка два пъти около врата й като яка, а останалата част стисна в юмрук, за да може по—лесно да контролира движенията на жертвата си. Детето не очакваше подобно развитие на нещата и започна да пищи, давейки се. Вероятно никой в живота й не се бе държал с нея така грубо. Ничи я задърпа към посочената от жената сграда.
Свидетели на внезапния неудържим гняв на Ничи, хората от тълпата замръзнаха по местата си. Една жена наблизо, без съмнение майката на момичето, започна да крещи в знак на протест, но щом хората на Кардиф насочиха вниманието си към нея, млъкна. Дотогава Ничи вече бе довлякла паникьосаното момиче до ъгъла.
В задния двор се виждаше бозаво пране. Разкривените и изпомачкани от мъчението си на простора дрехи бяха защипани в редици и се мятаха неистово на вятъра, сякаш в опит да се изскубнат. Над покрива на сградата се виеше дим. Жената, към която Ничи се бе обърнала преди малко, вече я чакаше, нервно потръпвайки, с огромни в ръце.
Ничи замъкна момичето до едно пълно с вода корито я дръпна да падне на колене. Напъха главата й във вода. Докато малката се мяташе, Ничи грабна ножиците от жената. Изпълнила задачата си, онази вдигна престилката си към устата, за да заглуши болезнените си викове, и избяга обляна в сълзи, за да не гледа умъртвяването на детето.
Ничи измъкна главата на малката над водата и докато тя отчаяно се опитваше да си поеме въздух, започна да стриже до дъно мократа й тъмна коса. След малко приключи с грубото настригване на неравномерни, подгизнали туфи и отново потопи главата й, като в същото време протегна ръка към калъп бледожълт сапун, оставен на дъската за пране върху пръстта край ведрото. След като отново измъкна главата на момичето от водата, започна да я търка със сапуна. Малката закрещя, размахала безпомощно клечестите си ръце и като протягаше пръсти към стегнатия около шията й ремък. Ничи разбираше, че й причинява болка, но яростта замъгляваше почти изцяло съзнанието й, така че всичко друго й бе като в мъгла.
— Я се виж! — разтресе тя давещото се момиче. — Не знаеш ли, че си пълна с въшки!
— Но, но…
Сапунът беше грапав и нащърбен като шкурка. Щом Ничи наведе главата й и започна да натиска още по—силно, момичето закрещя с пълно гърло.
— Какво? Значи искаш да си пълна с въшки, така ли?
— Не!
— Не, сигурно ти харесва, защо иначе ще ги държиш!
— Моля ви! Ще се опитам да направя нещо! Ще се изкъпя. Обещавам! — Ничи си спомни колко отвратително се чувстваше, когато се случеше да се зарази с въшки от местата, където я пращаше майка й. Спомни си как се дръгнеше с най—твърдия възможен сапун. И как после майка й я пращаше на ново място и тя отново прихващаше омразните гадини. След като я натърка със сапуна и потопи във водата повече от десет пъти, Ничи най—сетне завлече момичето до едно ведро с чиста вода и я бухна вътре, за да я изплакне. Момичето замига яростно, опитвайки се да предпази очите си от щипещата сапунена вода, стичаща се на струйки по лицето й. Ничи я стисна за брадичката и се взря в очите й.