Ничи забеляза скупчени в ъгъла три от Сестрите. Подобно на нея, те също бяха робини на Джаганг. Приближи към тях и забеляза, че са заети с кърпене и поправяне на повредени и скъсани места в тъканта на шатрата.
— Сестра Ничи! — Сестра Джорджия скочи на крака и на лицето й се изписа облекчение. — Нямахме представа дали изобщо си жива. Толкова отдавна не сме те виждали. Помислихме, че си изчезнала.
Тъй като Ничи бе Сестра на мрака, заклела се във вярност на Пазителя на отвъдния свят, проявата на загриженост от страна на трите Сестри на светлината й се стори престорена. Помисли си, че вероятно общата им съдба на пленнички на императора им се струва сближаваща и че тя заличава всички различия помежду им. Освен това знаеха, че Джаганг има по—специално отношение към нея. Вероятно им се щеше тя да остане с впечатление, че са Приятелски настроени към нея.
— Бях по работа, в изпълнение на дълга си към Негово Сиятелство.
— Разбира се — отвърна Сестра Джорджия, докато търкаше ръцете си една в друга и навеждаше глава.
Другите две Сестри — Рошел и Обри — оставиха настрана чантата с костени копчета и корда за шиене, изпълзяха от топовете с плат и застанаха до Сестра Джорджия. Леко се поклониха пред Ничи. Трите жени се страхуваха от неразгадаемите отношения на Ничи с Джаганг.
— Сестра Ничи … Негово Сиятелство е изключително ядосан — обади се Сестра Рошел.
— Бесен е — потвърди Сестра Обри. — Крещеше срещу стените, повтаряйки, че този път си отишла твърде далеч.
Ничи не помръдна, само продължаваше да ги гледа. Сестра Обри облиза устните си.
— Просто си помислихме, че трябва да го знаеш. За да внимаваш.
Ничи си помисли, че едва ли е най—подходящият момент тепърва да започва да внимава. Подлизурството на стотици години по—възрастни от нея жени й се струваше отегчително.
— Къде е Джаганг?
— Настани се в една голяма сграда недалеч от града.
— Там ще отседне — отвърна Сестра Обри.
— В бившето имение на Министъра на културата — добави Сестра Рошел.
Ничи смръщи поглед.
— И защо? Нали си има шатра?
— Откакто те няма, той реши, че имение като онова е по—подходящо — продължи Сестра Рошел.
— По—подходящо ли? За какво?
— За да покаже на света своята важност, предполагам.
Сестра Обри кимна.
— Освен това Негово Сиятелство разпореди да бъде започнат строежът на нов дворец. В Алтур’Ранг. Това е новата му идея. — Тя описа кръг с ръка, очевидно за да покаже размерите на този нов дворец. — Ще бъде наистина величествен.
— Имаше намерение да използва Двореца на пророците — намеси се Сестра Рошел, — но след унищожаването му реши да си построи нов, по—добър, най—разкошното място, което би могъл да си представи човек.
Ничи смръщи лице пред трите жени.
— Той искаше да живее в Двореца на пророците заради заклинанието, което забавя стареенето. Това го интересуваше.
Трите жени свиха рамене.
Ничи постепенно започна да проумява намеренията на Джаганг.
— А къде се намира новото място? И какво прави там Джаганг? Учи се да яде с вилица и лъжица ли? Пробва да види дали ще му се хареса животът под покрив?
— Само ни информира, че засега ще се настани там — рече Сестра Джорджия. — Взе повечето от… младите жени със себе си. Каза ни да останем тук и да поддържаме реда в шатрата, в случай че реши да се върне.
Явно промяната не бе кой знае колко голяма. Ничи въздъхна. Каретата й я нямаше, щеше да се наложи да върви пеша.
— Добре. Как да намеря това място?
След подробните описания на сестра Обри Ничи им благодари и се обърна да върви.
— Изчезна Сестра Алесандра — обади се Сестра Джорджия с леко напрегнат в желанието си да изглежда небрежен глас.
Ничи спря рязко.
Обърна се към Сестра Джорджия. Жената бе на средна възраст и като че ли всеки следващ път, когато Ничи я срещаше, изглеждаше все по—зле. Дрехите й се бяха превърнали в купчина дрипи, които тя носеше с такава гордост, сякаш бе облечена в най—изискана униформа. Изтънялата й коса бе по—скоро сребриста, отколкото кестенява. Някога сигурно бе изглеждала забележително, но явно от седмици не бе виждала четка, камо ли сапун. Вероятно главата й гъмжеше от въшки.
Някои хора сякаш с нетърпение очакваха да остареят, за да си имат извинение, че изглеждат зле, сякаш мечтата на живота им е била да са разпасани и непривлекателни. Сестра Джорджия като че ли изпитваше удоволствие да се носи като повлекана.
— Какво искаш да кажеш, как така е изчезнала?
Ничи улови в погледа й светкавична искра на задоволство. Джорджия разпери невинно ръце.
— Нямаме представа какво се е случило. Просто я няма.