— Всичко останало? Какво друго е искала да направи?
Сестра Джорджия изпухтя възмутено:
— Опита се да ни залъже с някакви глупости за връзка с Ричард Рал.
Ничи примигва. Постара се дишането й да остане непроменено.
— Връзка ли? Какви глупости ми дрънкате?
Сестра Джорджия вдигна очи към Ничи.
— Твърдеше, че ако се закълнем във вярност на Ричард, тази връзка щяла да ни пази. Някаква магия, която той притежавал, щяла да попречи на Джаганг да проникне в съзнанията ни.
— Как?
Сестра Джорджия сви рамене.
— Твърдеше, че тая работа с връзката предпазвала съзнанията на хората от пътешественика по сънищата. Ама ние не сме вчерашни.
Ничи трябваше да притисне длани в хълбоците си, за да накара ръцете си да престанат да треперят.
— Не разбирам. Как е възможно да действа подобно нещо?
— Говореше някакви неща, че тази връзка я бил наследил от някакъв свой прадядо. Трябвало само да му се закълнем във вярност, да се закълнем в сърцата си — и други подобни глупости. Право да ти кажа, стори ми се толкова налудничаво, че всъщност не я слушах много внимателно. Твърдеше, че затова Джаганг не можел да проникне в нейното съзнание. — Ничи потръпна. Разбира се … Винаги се бе питала защо Джаганг не е заловил останалата част от Сестрите. Все още мнозина от тях бяха на свобода. Те бяха под закрилата на тази връзка с Ричард. Сигурно. Така всичко си идваше на мястото. Нейната собствена предводителка, Сестра Улиция, както и другите учителки на Ричард също бяха избягали. Но не, това не можеше да е вярно — та те бяха Сестри на мрака като Ничи — те едва ли се бяха заклели във вярност на Ричард. Ничи не можеше да си представи подобно нещо.
Но, от друга страна, Джаганг наистина не винаги успяваше да проникне в съзнанието й.
— Споменахте, че Сестра Алесандра била избягала.
Сестра Джорджия зачовърка яката на дрипавата си рокля.
— Двете с Ан изчезнаха.
— Джаганг не си прави труда да ви информира за действията си. Вероятно просто се е разпоредил да бъдат екзекутирани.
Джорджия хвърли поглед на двете си приятелки. — Ами … може и така да е. Но Сестра Алесандра беше една от вашите … беше Сестра на мрака. Грижеше се за Ан …
— Че защо вие не се грижехте за нея? Нали сте нейни Сестри?
Сестра Джорджия се покашля.
— Тя се държеше толкова отвратително с нас, че Негово Сиятелство назначи Сестра Алесандра да се грижи за нея.
Ничи можеше да си представи какво точно е било отношението на Ан към тях. Но след като е била предадена от собствените си Сестри, имаше нещо неясно. Джаганг сигурно е преценил, че е достатъчно важна, щом не я е убил веднага.
— На влизане в града каруцата с клетката на Ан изобщо не се появи — продължи Сестра Джорджия. — Най—накрая дойде един от кочияшите с разбита глава и докладва, че последното нещо, което видял, преди да изпадне в безсъзнание, било Сестра Алесандра. И сега двете ги няма.
Ничи усети как ноктите й се впиват в дланите. Наложи си да отпусне юмруци.
— Значи Ан е предложила на всички ви свобода, а вместо това вие сте избрали да останете робини.
Трите жени вирнаха носове.
— Направихме каквото бе най—добро за всички — рече Сестра Джорджия. — Ние сме Сестри на светлината. Нашето задължение не е да се грижим за себе си, а да облекчаваме страданията на другите — не да ги причиняваме.
— Освен това — добави Обри — не те видяхме да тръгваш. Май Негово Сиятелство от време на време те освобождава от задължения.
Ничи се намръщи.
— Откъде знаете?
— Ами … искам да кажа … — заекна Сестра Обри.
Ничи я стисна за гърлото.
— Зададох ти въпрос. Чакам отговор.
Ничи затегна хватката си и лицето на Сестра Обри стана още по—червено. От напрежението вените по китката й изхвръкнаха. Стискаше толкова силно, че очите на Сестрата започнаха да побеляват. За разлика от Ничи, Джаганг имаше власт над съзнанието им и им бе забранено да използват силата си, освен ако не им бъде изрично заповядано.
Сестра Джорджия внимателно постави длан върху ръката на Ничи.
— Негово Сиятелство вече ни разпита по този въпрос, това е всичко, Сестро. Пусни я. Моля те.
Ничи пусна Обри, но погледът й се стрелна към Джорджия.
— Разпитал ви е? Какво искаш да кажеш? Какво ви попита?
— Просто искаше да знае дали имаме представа защо от време на време няма достъп до съзнанието ти.
— Причини ни болка — обади се Сестра Рошел. — Нарани ни с въпросите си, защото нямахме отговор. Не разбираме защо.
Ничи разбра — за пръв път.
Сестра Обри погали с ръка гърлото си.