Ничи бе преизпълнена с вина заради злото, вършено от Татко, заради присвоеното му по недостоен начин богатство. Майка твърдеше, че прави всичко възможно, за да спаси блуждаещата му душа. Ничи никога не се бе притеснявала за душата на Майка, но й се бе случвало да лежи будна посред нощ, като не можеше да заспи от тревога за Татко. От притеснение, че Създателят ще го накаже, преди да е успял да изкупи греховете си.
Докато Майка ходеше на срещи с важните си приятелки, бавачката, на път към пазара, често водеше Ничи във фабриката на Татко, за да го попита какво би желал за вечеря. Ничи обичаше да наблюдава и да научава разни неща при Татко. Мястото бе омайващо. Още като съвсем малка си се представяше как също става оръжейник. Вкъщи обичаше да седи на пода и да си играе, като чука върху някакво парче дреха вместо броня, поставено върху обърната обувка вместо наковалня. Тези невинни времена бяха най—свидните й спомени от детството.
За Татко работеха изключително много хора. Четириъгълни калъпи и други материали пристигаха с каруци. Други каруци, пазени от стражи, откарваха стоките на чуждоземните купувачи. Имаше майстори, които ковяха метал, такива, които го оформяха, и други, които превръщаха нажежения материал в оръжие. Някои остриета се правеха от скъпата „отровна стомана“, за която се говореше, че причинява смъртни рани дори само от едно драсване. Имаше всякакви работници — едни източваха остриетата, други лъскаха оръжията, трети гравираха изящни фигури върху мечове, ножове и щитове. За Татко работеха дори и жени — повечето помагаха в изработката на ризниците. Ничи ги наблюдаваше, седнали на пейки край Дълги дървени маси, как тихичко си шушукат и се кикотят, докато съединяват с клещите си миниатюрните нитове в сплесканите краища на онези хиляди стоманени халкички, които заедно се превръщаха в бойна ризница. За нея бе удивително как човешката изобретателност може да превърне толкова твърд материал като метала в дреха.
Оръжията на Татко се купуваха от хора от всички краища на света, дори от най—далечни страни. Татко казваше, че прави най—доброто оръжие. Очите му, с цвят на синьо небе в безупречен летен ден, искряха прелестно, когато заговореше за работата си. Славата на майсторството му се носеше толкова надалеч, че се случваше крале да пропътуват огромни разстояния, за да си поръчат оръжие при него. Някои от нещата, които правеше, бяха толкова изящни, че отнемаше месеци работа на множество изкусни майстори, приведени над пейките си, за да ги изработят.
С надеждата да бъдат взети на работа при Татко прииждаха от далечни места ковачи, духачи и пресовачи, специалисти в изработването на брони и всякакви оръжия, майстори на полирането и запитването, на кожените изделия, на шаблоните, занаятчии, работещи със злато и сребро, художници—гравьори и дори шивачки, които изработваха ватираните и подплатени бойни костюми. Разбира се, и чираци. Мнозина от майсторите в различни занаяти носеха със себе си най—добрите си мостри, с които да демонстрират пред Татко уменията си. Той отпращаше доста повече, отколкото наемаше.
Бе внушителен на вид, висок, костелив и жилав мъж. Докато работеше, на Ничи й се струваше, че сините му очи виждат много повече от всеки друг — сякаш металът говореше, докато пръстите му се плъзгат по него. Ръцете му се движеха по материала точно толкова, колкото бе необходимо — нито милиметър повече. Той се покриваше с представата на Ничи за авторитет, сила й целенасоченост.
Посещаваха го както висши военни, държавници и аристократи, така и търговци и работници. Когато Ничи отиваше да го навести във фабриката, винаги се учудваше на умението му да води нескончаеми разговори. Майка твърдеше, че е така, защото е високомерен и надут и кара бедните си работници да го търсят за всичко.
На Ничи обаче й харесваше да наблюдава енергичните движения на работниците. Те прекъсваха работата си, за да й се усмихнат, отговаряха на въпросите й и понякога дори й позволяваха да удари някое парче метал с чука. Имаше усещането, че Татко също обича тези разговори с хората. Вкъщи говореше Майка, той почти винаги мълчеше, лицето му придобиваше изражението на ударено с чук парче стомана.
Когато все пак казваше по нещо, то пак касаеше най—вече работата му. Ничи се вслушваше във всяка дума, искаше да научи всичко за него и занаята му. Майка я убеждаваше, че в същността си злата му природа изгризва невидимата му душа. Ничи все се надяваше един ден да изкупи греховете му и душата му да стане толкова здрава, колкото изглеждаше външно.