Той обожаваше дъщеря си, но явно мислейки, че отглеждането й е дело твърде свято за грубите му ръце, бе оставил възпитанието изцяло в компетенцията на Майка. Дори да не бе съгласен с нещо, се подчиняваше на желанията й, като казваше, че тя сигурно знае по—добре, когато става въпрос за домашни дела.
Работата му го ангажираше през по—голямата част от времето. Майка говореше, че е знак на опустошената му душа, дето посвещава толкова много от времето си, за да УМНОЖИ богатствата си — като взема от хората, често се изразяваше така, вместо сам да дава, както Създателят е отредил за всички. Често когато Татко се прибираше за вечеря, докато прислугата се суетеше напред—назад с приготвените блюда, Майка продължаваше да говори с измъчен глас за това как светът е пълен с нещастия. Ничи чуваше хората да говорят за Майка, че е благородна жена поради грижата, която проявява към ближните си. След вечеря Татко се връщаше на работа, често без да промълви нито дума. Това вбесяваше Майка, понеже тя искаше да продължи да говори за душата му, но той бе твърде зает, за да я слуша.
Ничи помнеше случаи, когато Майка заставаше пред прозореца, загледана в притъмнелия град, притеснена — без съмнение — за всички неща, смущаващи спокойствието й. В тези тихи вечери Татко понякога се плъзваше зад нея и нежно поставяше ръка на гърба й, сякаш тя бе безценна вещ. В такива мигове й се струваше благ и изпълнен със задоволство. Лекичко притискаше ханша й, шепнейки нещо в ухото й.
Майка вдигаше към него изпълнен с надежда поглед и го молеше да се присъедини към усилията на Задругата й. Той питаше колко. Вгледана в очите му, сякаш в търсене на някаква следа от човешко достойнство, тя назоваваше цифра. Татко въздъхваше и се съгласяваше. Ръцете му се отпускаха на кръста й, устата му промълвяваше, че е късно и че е време да си лягат.
Веднъж, когато Татко я попита каква сума й е необходима, тя вдигна рамене и рече:
— Не знам. Вслушай се в сърцето си, Хауърд! Какво ти подсказва то? Истински състрадателен човек би направил повече от теб, като се има предвид, че си задоволен повече от добре, а нуждите на другите са толкова големи.
Той въздъхна.
— От колко пари се нуждаете ти и приятелите ти?
— Не става въпрос за мен и приятелите ми, Хауърд, а за множеството хора, които се нуждаят от помощта ни.
Нашата Задруга се бори единствено за задоволяване на техните нужди.
— Колко? — повтори въпроса си той.
Тя отвърна:
— Петстотин златни крони сякаш тази цифра бе скрита зад гърба й пика, която изведнъж сграбчи и заби в отворила се пред очите й пукнатина в душата му.
Татко зяпна и отстъпи назад.
— Имаш ли изобщо представа колко труд е необходим за изработването на подобна сума?
— Ти не работиш, Хауърд — робите ти работят вместо теб.
— Роби ли! Те са най—изкусни майстори!
— Така и би трябвало да бъде. Ти крадеш най—фини майстори от всички краища на света.
— Аз плащам най—добрите заплати на света! Те искат да работят за мен!
— Те са бедни жертви на жалките ти номера. Ти ги експлоатираш. Товариш ги повече от всеки друг. Разполагаш с връзки и правиш далавери, за да елиминираш другите в бранша. Крадеш храната от устата на бедните работници само и само за да си напълниш джобовете.
— Предлагам им най—висококачествена работа! Хората купуват от мен, понеже им предлагам най—доброто. И при това на разумна цена.
— Никой не продава по—скъпо от теб и това е проста та истина. Ти винаги искаш повече. Единствената ти цел в живота е златото.
— Хората идват при мен доброволно, защото поддържам най—добри стандарти. Това е моята цел в живота!
Другите фабрики произвеждат стока с непостоянно качество. Моето качество е най—доброто. Продукцията ми се измерва по двойни стандарти. Никога не си позволявам да продавам лошокачествена стока. Хората ми имат доверие.
Знаят, че при мен цената си струва.
— Всичко постигат твоите работници. Всичко, към което се стремиш, са парите.
— Печалбите ми се разпределят в заплатите и работата — вече съм заровил цяло състояние в новата фабрика за амуниции!
— Работа, работа и пак работа! Когато те помоля да отделиш някаква мизерна сума за благото на обществото, за нуждаещите се, се държиш така, сякаш съм поискала да си избодеш очите. Нима наистина предпочиташ да видиш как хората умират вместо да дадеш малко милостиня за спасяването им? Нима парите наистина означават за теб повече, отколкото живота на хората? Нима си толкова жесток и безчувствен?
Главата на Татко остана известно време отпусната на гърдите, после тихо каза, че ще изпрати човек със златото. Гласът му отново стана нежен. Каза, че не иска хората да умират и че се надява парите му да помогнат. После я подкани да си лягат.