— Направо ме изкара от нерви, Хауърд, с доводите си. Как веднъж не можеш да дадеш нещо доброволно, от сърце! Защо винаги трябва да го изтръгвам от теб насила! При положение, че да даваш, това е наистина най—първостепенното нещо. Накрая се съгласи, защото искаш да задоволиш похотливите си желания. Кажи ми честно, нима мислиш, че нямам свои принципи?
Татко просто се обърна и се насочи към вратата. Изведнъж спря, забелязал втренчените очички на седналата на пода Ничи. Изражението на лицето му я стресна — не защото бе ядосано или жестоко, а защото в погледа му се бе насъбрано толкова много, защото тегобата от невъзможността да го сподели с някого бе станала истински непоносима. Възпитанието на Ничи бе задължение на Майка и той й бе обещал да не се меси.
Отметна русата коса от челото си, извърна се и си взе връхната дреха. С безстрастен глас съобщи на Майка, че отива да нагледа някои неща във фабриката.
Когато вратата се затвори зад гърба му, Майка също забеляза Ничи, забравена на пода — играеше си с някакви мъниста, все едно прави ризница. Скръстила ръце, Майка остана да стърчи над нея дълго време.
— Баща ти ходи по курви, нали знаеш. Сигурна съм, че в момента прави точно това — отиде при курвата си. Много си малка, за да разбираш от тези неща, но искам да ги знаеш, за да не се подлъжеш някога да му се довериш. Той е зъл човек. Няма да му бъда курва. А сега остави играчките и ела с Майка. Отивам при приятелите си. Време е да започнеш да идваш с мен и да научаваш за нуждите на другите, вместо да се грижиш единствено за задоволяването на своите.
В къщата на една от приятелките й се бяха събрали няколко мъже и жени, които разговаряха със сериозни гласове. След като учтиво запитаха за Татко, Майка сухо им отвърна, че е излязъл „по работа или по курви, не знам точно, но с нито едно от двете не се справя“. Някои от жените я успокоиха с приятелска ръка на рамото. Ужасен бил товарът й, зацъкаха.
В другия край на стаята седеше потънал в мълчание мъж, който се стори на Ничи мрачен като самата смърт.
Майка бързо забрави за Татко, погълната почти веднага от дискусията, която водеха приятелите й — относно ужасното състояние на хората в града. Съгражданите им страдаха от глад, рани и болести, от липса на умения и работа, от многото деца, които трябваше да изхранват, и старците, за които трябваше да се грижат, от нямане на дрехи и покрив над главите си, от какви ли не неприятности и дрязги. Всичко изглеждаше толкова ужасно.
Ничи винаги слушаше с внимание, когато Майка говореше, че нещата не могат да продължават по този начин още дълго, че нещо трябва да се направи. На Ничи й се искаше някой да побърза и най—сетне да го направи това нещо.
Тя слушаше как приятелите на Майка от задругата говореха за всички онези егоистични хора, изпълнени с омраза към ближните си. В душата й се загнездваше страх да не би някога да се превърне в точно такъв човек. Не искаше Създателят да я наказва заради студеното й сърце.
Майка и приятелите й продължиха надълго и нашироко да обсъждат дълбоките си чувства и отношението си към всички заобикалящи ги проблеми. След като всички се изказаха, започнаха да се прокрадват погледи към притихналия, изправен тържествено на стола си край стената мъж, наблюдаващ разговора с внимателни тъмни очи.
— Цените на стоките са направо невъзможни — проплака един мъж с надвиснали клепачи. Той се бе свлякъл на стола си като купчина мръсни дрехи. — Не е честно. Не бива да се позволява на хората да вдигат цените когато им скимне. Дукът трябва да направи нещо. Той се ползва с вниманието на Краля.
— Дукът … — започна Майка и отпи от чая си. — Да, винаги съм намирала, че дукът е човек, изпълнен със съчувствие към добрите начинания. Мисля, че би трябвало да бъде убеден в ползата от прокарване на разумни закони. — Майка погледна над позлатения ръб на чашата си към мъжа, изправен на стола си.
Една от жените каза, че ще говори със съпруга си да подкрепи дука. Друга се обади, че е готова да напише писмо в подкрепа на такава идея.
— Хората гладуват — използва затишието сбръчкана жена. Хората енергично изразиха съгласието си, втурнали се към подхвърленото изречение, сякаш то бе чадър, кой то можеше да ги предпази от изливащата се върху главите им тишина. — Сблъсквам се с глада всекидневно. Ако само можехме да помогнем поне на част от тези хора.
Една от другите жени се изпъчи на стола си като кокошка, готвеща се да снесе яйце.
— Ужасно е това, дето никой не иска да им даде работа, след като работа има в изобилие, стига само да се разпредели справедливо между хората.