Юмрукът му намери два пъти стомаха й. Ничи се строполи на земята. Онзи изруга и потъна в потъналите в мрак купчини боклуци.
Подпряна на треперещите си ръце, Ничи повърна в мазната вада, течаща изпод могилите от мърша. Минаващите по съседната улица хора надникваха в тъмното и я виждаха как повръща, свлечена на земята, но очите им веднага отскачаха встрани и краката им продължаваха пътя си. Неколцина бързо се спуснаха към нея да си вземат хляб от прекатурената й кошница, след това се втурнаха обратно. Ничи с мъка се опитваше да си поеме дъх, сълзите пареха в очите й. Коленете й кървяха. Роклята й бе цяла сплескана с гнусна пяна.
Когато се върна у дома обляна в сълзи, Майка я посрещна с усмивка.
— Окаяното им състояние често разплаква и мен.
Ничи поклати глава, златистите й къдрици се разлюляха и тя разказа на Майка как един мъж я е грабнал настрани и я е ударил, как й е поискал пари. Протегна ръце за утеха, споделяйки с ужас и сълзи на очи страха си от този ужасен, ужасен човек.
Майка я удари през устата.
— Да не си посмяла да съдиш хората. Ти си още дете.
Как си позволяваш да даваш оценки?
Ничи застина изумена пред плесницата — по—скоро от изненада, отколкото от болка. От упрека я болеше повече. — Но, Майко, той се държа жестоко с мен — опипа ме навсякъде и след това ме удари.
Майка отново я перна през устата, този път по—силно.
— Няма да допусна да ме излагаш пред Брат Нарев и приятелите ми с подобни безнравствени приказки. Чу ли ме? Не знаеш защо го е направил. Може би у дома са го чакали болни деца и е имал нужда от пари, за да им купи лекарства. И ето, вижда някакво си лигаво богаташко дете и накрая се предава, знаейки, че собственото му дете е било излъгано от живота от такива като теб и всичките ти скъпи вещи. Не знаеш нищо за тегобите, които е имал на гърба си този човек. Да не си посмяла да съдиш хората за действията им, само защото си твърде безчувствена и студена, за да отделиш време да го разбереш.
— Но аз мисля …
Майка я перна през лицето за трети път, достатъчно силно, за да я отмести назад.
— Ти мислиш? Мисленето е зловеща киселина, която разяжда вярата! Твоето задължение е да вярваш, не да мислиш. Човешката мисъл е по—несъвършена от тази на Създателя. Твоите мисли, мислите на всеки един човек нямат никаква стойност, човечеството няма стойност.
Трябва да вярваш, че Създателят е вложил своята доброта в тези покварени души. Чувствата, а не мислите трябва да те водят. Вярата, не мислите, трябва да бъде твой единствен път.
Ничи преглътна сълзите си.
— Тогава какво да сторя?
— Би трябвало да се срамуваш, че светът се отнася толкова жестоко към тези бедни души, за да са готови те на подобно жалко нападение. За в бъдеще би трябвало да намериш начин да помогнеш на хората като него, понеже ти си надарена със способности, докато те не са — това е твой дълг.
Тази нощ, когато баща й се прибра у дома и влезе на пръсти в стаята й, за да види дали не се е отвила, Ничи го стисна с всичка сила за два пръста и вдигна ръката му към лицето си. Макар Майка да твърдеше, че той е лош човек, за Ничи нямаше по—прекрасно нещо на света от миговете, в които той коленичеше край леглото й и безмълвно галеше детското й челце.
Благодарение на работата си на улицата, Ничи постепенно започна да разбира нуждите на много от хората. Проблемите им й изглеждаха неразрешими. Каквото и да правеше тя, сякаш все не бе достатъчно. Брат Нарев повтаряше, че това явно е знак, че Ничи не се раздава достатъчно всеотдайно. След всяка несполука тя, подтиквана от Майка и Брат Нарев, удвояваше усилията си.
Една вечер, докато се хранеха, Ничи, прекарала в Задругата вече няколко години, каза:
— Татко, има един човек, на когото се опитвам да помогна. Той има десет деца и е безработен. Би ли го наел на работа?
Баща й вдигна поглед от супата си.
— Защо?
— Нали ти казах. Има десет деца.
— Но какво може да прави? Защо трябва да го вземам на работа?
— Защото е в нужда.
Татко остави лъжицата си.
— Ничи, скъпа, аз наемам само работници с определени умения. Това, че този човек има десет деца, няма да му помогне да работи със стомана, нали така? Какво може да прави той? Какви умения притежава?
— Ако имаше някакви умения, татко, щеше и сам да си намери работа. Честно ли е децата му да гладуват, понеже хората не дават на баща им никакъв шанс?