Сестра Алесандра се усмихна някак протяжно и тъжно.
— Не, Ничи, ти не разбираш. Бихме искали да си продължиш работата, само че при нас, в Двореца на пророците. Отначало ще бъдеш послушница, разбира се, но един ден ще станеш Сестра на светлината и в качеството си на такава ще продължиш да изпълняваш онова, което вече си започнала да правиш.
Ничи почувства как я обзема паника. Животът на толкова много хора висеше само на косъма, който тя им подаваше. В Задругата си бе създала приятели, които искрено обичаше. Чакаше я толкова много работа. Не искаше да оставя Майка, нито дори Татко. Той бе лош, знаеше го, но никога не се бе отнасял зле с нея. Бе егоистичен и алчен, и това знаеше, но продължаваше да я завива нощем понякога и да я потупва по рамото. Беше сигурна, че отново ще види онова нещо в сините му очи — някой ден. Просто трябваше да му даде време. Не искаше да го изоставя. Поради някаква причина отчаяно копнееше отново да види онази искра в очите му. Постъпваше егоистично, знаеше го.
— Тук имам да решавам неотложни проблеми, Сестро Алесандра — примигна през сълзи Ничи. — Поела съм отговорност пред хората. Съжалявам, но не мога да ги изоставя.
Точно в този момент на прага се появи Татко. Спря се в някак неестествена поза, краката му сякаш бяха замръзнали във въздуха, насред крачка, ръката му бе посегнала към дръжката, очите му гледаха Сестрата.
— Какво става тук?
Майка се изправи.
— Хауърд, това е Алесандра. Тя е Сестра на светлината. Дошла е да…
— Не! Няма да позволя, чуваш ли? Тя е наша дъщеря и Сестрите няма да ни я отнемат.
Сестра Алесандра се изправи, поглеждайки косо Майка.
— Моля, помолете съпруга си да напусне стаята. Това не е негова работа.
— Не е моя работа ли? Та тя е моя дъщеря! Няма да ми я отнемеш!
Той се хвърли към Ничи, готов да я сграбчи за протегнатата ръка. Сестрата вдигна пръст и за учудване на Ничи баща й отхвръкна назад, подет от ослепителна светкавица. Гърбът му се удари в стената. Той се плъзна надолу, притиснал с ръце гърдите си, едва дишаше. Със сълзи на очи Ничи се хвърли към него, но Сестра Алесандра я дръпна за ръката и я спря.
— Хауърд — изсъска Майка през зъби, — отглеждането на детето е моя работа. Аз нося дарбата на Създателя. Когато сключвахме съюза си, се разбрахме, че ако имаме момиче и се роди с дарбата, аз ще бъда тази, която ще се занимава с възпитанието и отглеждането, при това както намеря за добре. Според мен правилният избор в този случай е такъв — да изпълним волята на Създателя. При Сестрите тя ще има време да се научи да чете. Ще има време да се научи да използва дарбата си, за да помага на хората, както могат да го правят единствено Сестрите. Ти ще удържиш на думата си. Ще се погрижа за това. Сигурна съм, че те чака работа, с която трябва незабавно да се заемеш.
Той опипа гърдите си с опакото на китката. Най—сетне ръцете се отпуснаха покрай тялото му. С отпусната на гърдите глава се затътри към вратата. Преди да я затвори зад себе си, погледът му намери Ничи. През плувналите си в сълзи очи тя забеляза искрата в погледа му, сякаш той имаше да й казва още много неща. В следващия миг всичко помръкна и вратата се затвори зад гърба му.
Сестра Алесандра обяви, че би било най—добре да тръгват веднага и Ничи да не се вижда с него точно сега. Обеща й, че ако изпълнява точно всички инструкции, щом се установи на новото място, щом се научи да чете и Да използва дарбата си, ще може отново да го види.
Ничи се научи да чете, да използва дарбата си, усвояваше всичко, което й се поставяше като задача. Изпълняваше всички изисквания. Направи всичко, което се очакваше от нея. Животът й на послушница, подготвяща се да стане Сестра, бе безкрайно себеотрицателен. Сестра Алесандра забрави обещанието си. Не й харесваше да й се напомня за него и затова товареше Ничи с още и още задължения.
Няколко години след пристигането си в Двореца Ничи видя отново Брат Нарев. Срещна го напълно случайно. Мярна го да чисти конюшните в Двореца на пророците. Той й се усмихна с бавната си усмивка, втренчил очи в нея. Каза й, че по нейния пример решил да дойде да работи в Двореца. Искал да живее достатъчно дълго, за да има време да види как светът се подрежда поновому.
Ничи си каза, че работата му е доста необичайна. Той я убеди, че да работи за Сестрите му се струва далеч по—морално от това да дава своя труд в услуга на злото на печалбата. Каза още, че за него няма значение дали тя ще спомене пред някого в Двореца за него и за работата му в Задругата, но я помоли да не споменава, че е роден с дарбата, защото нямало да му позволят да продължи да работи в конюшните, а той нямало да се съгласи да работи за тях, ако открият дарбата му, защото — така каза — искал да служи на Създателя по свой собствен смирен начин.