Ничи уважи тайната му не толкова поради някакво старо чувство за вярност, а най—вече защото имаше толкова много ангажименти в обучението и работата си, та хич не й бе до Брат Нарев и неговата Задруга. Рядко й се удаваше възможност да го види в конюшните как рине конските ясли и понеже важността му за нея бе останала някъде в спомена за отминалото детство, така и не се сети за личността му втори път. В Двореца имаше работа, изискваща пълното й внимание — работа, която Брат Нарев със сигурност би одобрил. Едва години по—късно си даде сметка за истинските причини, отвели го в Двореца на пророците.
Сестра Алесандра се грижеше за пълната й ангажираност. Не й се полагаше време за подобни егоистични желания като това да посети дома си. Двадесет и седем години откакто бе прекрачила прага на Двореца, за да стане Сестра на светлината, все още послушница, Ничи отново видя баща си. На погребението му.
Майка й изпрати вест да си дойде у дома, за да види баща си, понеже здравословното му състояние не било добро. Ничи моментално тръгна, придружавана от Сестра Алесандра. Докато пристигне, Татко вече не бе между живите.
Майка й каза, че от няколко седмици баща й я молел да изпрати някой да доведе дъщеря му. Тя въздъхна и призна, че не е искала да се вслуша в молбата му, понеже смятала, че ще се оправи. Освен това, продължи, не искала да попречи на Ничи да изпълнява тъй важните си задължения — не и заради подобно прозаично нещо. Допълни, че това било единственото, за което Татко я бил молил — да види Ничи. Майка мислела, че е глупаво, понеже бил човек, който не се интересува от другите. Защо му е да вижда някой друг? Починал в самота, докато Майка била навън, помагайки на жертвите на този студен, безчувствен към ближния свят.
По това време Ничи бе вече на четиридесет. Майка, която все още я възприемаше като младо момиче поради факта, че заклинанието около Двореца бе забавило процеса на стареене и тя изглеждаше едва петнадесет—шестнадесетгодишна, й даде да облече ярка рокля, понеже в крайна сметка нищо чак толкова тъжно не се било случило.
Ничи остана взряна в тялото на баща си дълго време. Шансът й да види отново искрящите му сини очи бе изгубен завинаги. За пръв път от години болката я накара да изпита нещо — нещо дълбоко в съществото й. Стана й хубаво от това, че отново усеща — пък било то и болка.
Докато Ничи стоеше взряна в стопеното лице на баща си, Сестра Алесандра й каза, че съжалява, задето се е наложило да я отведе от дома, но че през целия си живот не била срещала човек с толкова могъща и силна дарба като нейната и че даденото й от Създателя не бива да се пропилява.
Ничи отвърна, че разбира. След като й е дадена способност, единственото правилно нещо е да я използва в услуга на другите.
В Двореца на пророците Ничи се славеше като най—всеотдайната и любяща послушница. Всички я сочеха за пример и учеха младите послушници да гледат от нея. Дори Прелатът я бе похвалила.
Признанието на околните минаваше като жужене покрай ушите й. Бе несправедливо да си по—добър от останалите. Колкото и усилия да полагаше, Ничи не можеше да избяга от оставеното й в наследство от баща й чувство за изрядност. Неговото петно бе белязало и нейната кръв, просмукваше се през порите на кожата й, заразяваше всяко нейно дело. Колкото по—всеотдайна бе тя, толкова повече се потвърждаваше превъзходството й, а следователно и поквареността на душата й.
Тя знаеше, че това би могло да означава само едно: че е зла.
— Опитай се да не го запомниш с това — обади се Сестра Алесандра след дълго мълчание пред тялото на баща й. — Опитай се да го запомниш, какъвто е бил приживе.
— Не мога — отвърна Ничи, — никога не съм го познавала приживе.
Майка и приятелите й от Задругата поеха оръжейния бизнес в свои ръце. Майка пишеше на Ничи весели писма, в които й съобщаваше колко много от нуждаещите се била уредила на работа във фабриката. Казваше, че имало как, при цялата печалба, която носела работата. Майка се гордееше, че може да използва богатството си за благородни цели. Пишеше, че смъртта на Татко била благословена, понеже била предназначена да отвори вратата към оказването на помощ на онези, които истински се нуждаят от нея. Всичко било планирано от Създателя — така твърдеше тя.
За да може да изплаща заплати на всичките хора, на които бе осигурила работа, Майка трябваше да повиши цените на продуктите си. Голяма част от старите майстори напуснаха фабриката. Майка казваше, че се радва, понеже и бездруго не били особено състрадателни.