При вида на проснатата върху дървената маса жена погледът й трепна. Беше й нужно време, докато успее да си поеме дъх.
Посрещна я намръщен войник с облени в кръв ръце — явно поради спецификата на задълженията му. Тя не го изчака да възроптае, а само каза със заповеднически тон: — Докладвай!
— Нито дума от нея — изръмжа в отговор той.
Ничи кимна и постави ръка на широките плещи на мъжа. Онзи предпазливо заотстъпва назад, но вече беше късно. Бе мъртъв още преди да е разбрал, че е загазил сериозно. Ако разполагаше с повече време, Ничи вероятно нямаше да го пусне толкова лесно.
Насили да пристъпи към масата и да се вгледа в сините очи. Главата на жената лекичко потръпваше.
— Използвай силата си … за да ми причиниш болка, вещице.
На устните на Ничи проблесна мъничка усмивка.
— Готова си да се биеш до последния си дъх, нали така?
— Използвай магията си, вещице.
— Нямам подобни намерения. По една случайност ми е известно това—онова за жените като теб.
В сините очи блесна предизвикателство.
— Нищо не ти е известно.
— Напротив. Ричард лично ми е разказвал. Вие го познавате като Господаря Рал, но имаше период, когато той бе мой ученик. Знам, че жените като теб притежават способността да прихващат силата на родените с дарба, ако е насочена срещу тях. И да я използват срещу нападателя си. Така че можеш да бъдеш спокойна — едва ли ще се изкуша да използвам силата си срещу теб.
Жената отмести поглед.
— Тогава изтезавай ме, ако за това си дошла. Нищо няма да научиш.
— Не съм дошла да те изтезавам — увери я Ничи.
— Тогава какво искаш?
— Нека се представя — отвърна Ничи. — Господарката на смъртта.
Сините очи на жената се върнаха върху нея. В тях за пръв път проблесна искрица надежда.
— Добре, тогава ме убий.
— Нужна ми е малко информация.
— Няма … да ти кажа … нищо. — Думите едва излизаха от устата й: — Нито думица. Убий ме.
Ничи взе едно кърваво острие от масата и го вдигна пред сините очи.
— Напротив, мисля, че ще ми кажеш.
Жената се усмихна.
— Давай. Това само ще ускори смъртта ми. Знам точно колко мъчения може да понесе човек. Не съм далеч от света на духовете. Но каквото и да ми направиш, няма да ме накараш да проговоря.
— Нещо не си ме разбрала. Не искам от теб да издаваш Господаря Рал. Нима не чу как тялото на войника, който те разпитваше, се строполи на земята? Ако извърнеш още малко глава, може би ще видиш, че мъжът, кой то ти причини всичко това, вече е мъртъв. Не искам да ми разкриваш никакви тайни.
Жената с усилие погледна към тялото на земята. Сбърчи чело.
— Не те разбирам.
Ничи отчете, че Морещицата не поиска от нея да я освободи. Жената бе наясно, че отдавна е преминала границата на надеждата за живот. Единственото, на което можеше да се надява в момента, бе Ничи да сложи край на агонията й.
— Ричард бе мой ученик. Разказвал ми е за времето, когато е бил пленник на Морещица. Това не е тайна, нали?
— Не.
— Ето за това време бих искала да поговорим. Как се казваш?
Жената извърна лице встрани.
Ничи опря пръст в брадичката й и обърна главата й към себе си.
— Искам да ти предложа нещо. Няма да те питам нищо тайно, нищо, което не би трябвало да ми казваш. Няма Да искам да издаваш твоя Господар Рал. Няма да го направя. Не това ме интересува. Ако ми окажеш съдействие — Ничи отново вдигна острието така, че жената да може да го вижда, — ще сложа край на мъките ти. Обещавам ти. Край на мъченията. Край на болката. Ще бъдеш приласкана във финалната прегръдка на смъртта. Устните на жената затрепериха.
— Моля те … — прошепна тя с възродена надежда в очите. — Моля те … убий ме.
— Как се казваш? — попита Ничи.
Обикновено Ничи оставаше безучастна към каквито и да било изтезания, но тази гледка внесе смут в душата й. Избягваше да гледа по—надолу от лицето на жената, към голото й тяло, за да не й се налага да си представя какво й е било сторено. Не можеше да проумее как е устояла тази жена да не крещи и как изобщо успява да говори.
— Хания.
Китките и глезените й бяха приковани към масата, така че почти не можеше да движи друга част от тялото си, освен главата. Заби поглед в очите на Ничи.
— Ще ме убиеш ли? … Моля те.
— Да, Хания, обещавам ти. Бързо и ефективно — ако ми кажеш онова, което искам да знам.
— Нищо не мога да ти кажа — Хания отчаяно се от пусна върху масата, разбрала, че мъчението й ще продължи. — Няма да ти кажа.
— Единственото, което искам от теб, е да ми разкажеш за времето на пленничеството на Ричард. Знаеш ли, че някога е бил пленник на Морещица?